1 Е сли хочешь, зови, только кто ответит? Кого из святых позовешь на помощь?

Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

2 Г нев погубит глупого, а зависть убьет простака.

Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

3 Я видел сам, как глупец укоренился, но нежданно его дом был проклят.

Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 У детей его нет защитника, их бьют в суде, но некому их спасти.

Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 Г олодный ест его урожай, и даже то, что растет среди терна; а жаждущий уносит его добро.

Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 Б еда не появляется из земли, и несчастье не вырастает на поле,

Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 н о человек рожден для несчастий, как искры – чтобы улетать ввысь. Совет Элифаза доверить свое дело Богу

Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 Ч то до меня, я бы воззвал к Богу, Богу бы доверил свое дело.

Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 О н творит великое и непостижимое, бессчетные чудеса.

Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

10 О н посылает на землю дождь и орошает поля;

Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 О н возвышает униженных, и возносятся плачущие к спасению.

Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 О н разрушает замыслы хитрецов, чтобы не было успеха их рукам,

Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 О н ловит мудрых на их же хитрость, и замыслы коварных рушатся.

Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 В дневное время мрак покрывает их; и в полдень они идут, как ночью, на ощупь.

Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 О н спасает бедного от меча их уст; Он спасает его от руки могучих.

Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 И так, есть надежда у нищего, и неправда сомкнет уста свои.

И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 К ак блажен тот, кого вразумляет Бог; не презирай наставления Всемогущего.

Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 О н ранит, но Сам перевяжет; Он поражает, но Его же рука исцеляет.

Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 О т шести несчастий тебя избавит, и седьмая беда тебя не коснется.

В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В голод избавит тебя от смерти, в сражении – от удара меча.

В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 Т ы будешь укрыт от бича языка и не будешь бояться прихода беды.

От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 Н ад бедой и голодом посмеешься и не будешь бояться диких зверей.

На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Т ы будешь в союзе с камнями на поле, и полевые звери будут в мире с тобой.

Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 Т ы узнаешь, что шатер твой в безопасности, осмотришь владения свои – ничего не пропало.

И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Т ы узнаешь, что твое потомство многочисленно, и потомков твоих, как травы на земле.

Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

26 Т ы сойдешь в могилу достигнув зрелости, словно сноп на гумно в должный срок.

В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 В от так, мы исследовали это – все верно. Выслушав это, сам всему научись.

Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.