1 О , если бы Ты разорвал небеса и сошел, чтобы вздрогнули перед Тобою горы –

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 к ак когда огонь зажигает хворост и заставляет бурлить воду – сойди, чтобы сделать Имя Свое известным Своим врагам, и содрогнулись бы перед Тобой народы!

Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3 К огда Ты творил устрашающие дела, которых мы не ждали, Ты спускался, и горы тряслись пред Тобой.

Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 С древних времен никто не слышал, никакое ухо не внимало, никакой глаз не видел Бога, кроме Тебя, действующего для тех, кто Его ждет.

Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.

5 Т ы встречаешь тех, кто с радостью творит Твою правду, кто помнит о Твоих путях. Но мы согрешили и Ты прогневался; долго мы держались за свои грехи. Будем ли мы избавлены?

Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.

6 В се мы стали как нечистый; все наши праведные дела – как запачканная одежда. Все мы вянем, как лист, и грехи наши, точно ветер, уносят нас прочь.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7 Н икто не призывает Твоего Имени и не хочет держаться за Тебя. Поэтому Ты скрыл от нас Свое лицо и отдал нас в руки наших грехов.

И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8 И все-таки, о Господь, Ты – наш Отец. мы – глина, а Ты – наш горшечник; все мы – дело Твоих рук.

Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9 Н е гневайся, Господи, без меры; не вспоминай наших грехов вовеки. О, взгляни на нас, молим Тебя, ведь все мы – народ Твой.

Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 Т вои священные города стали пустыней, даже Сион – пустыня, Иерусалим – разоренное место.

Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.

11 Н аш святой и славный храм, где наши предки возносили Тебе хвалу, сожжен огнем, и все, чем мы дорожили, лежит в развалинах.

Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 И после всего этого, Господи, Ты будешь удерживаться? Ты будешь хранить молчание и наказывать нас без меры?

Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?