Иеремия 36 ~ Еремия 36

picture

1 В четвертом году правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии, Господь сказал Иеремии:

В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа и рече:

2 Возьми свиток и запиши в него все слова, которые Я говорил тебе об Израиле, Иудее и всех народах с того времени, как Я начал говорить с тобой в дни правления Иосии вплоть до этого дня.

Вземи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда, и против всичките народи, от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.

3 М ожет быть, когда народ Иудеи услышит о всех невзгодах, которые Я задумал наслать на них, то каждый из них отвернется от своего злого пути; тогда Я прощу им их вину и грех.

Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.

4 И еремия призвал Баруха, сына Нирии, и под диктовку Иеремии Барух записал в свиток все слова, которые Господь говорил Иеремии.

Тогава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил.

5 З атем Иеремия сказал Баруху: – Мне запрещено входить в дом Господень.

И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом;

6 П оэтому ты пойди в дом Господень в день поста и прочитай народу из свитка Господни слова, которые ты записал с моих слов. Прочитай их всему народу Иудеи, который соберется со всех городов.

затова, влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.

7 М ожет быть, они вознесут к Господу свою молитву, и отвратится каждый со своего злого пути, – ведь страшны гнев и ярость, которыми Господь грозит этому народу.

Негли принесат молба пред Господа, и се върнат всеки от лошия си път; защото голям е гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия люде.

8 Б арух, сын Нирии, сделал все, что велел ему пророк Иеремия; он прочитал Господни слова из свитка в доме Господа.

И Варух Нириевия син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.

9 В девятом месяце пятого года правления иудейского царя Иоакима, сына Иосии, для всех жителей Иерусалима и для тех, кто пришел в Иерусалим из городов Иудеи, был объявлен пост перед Господом.

И в петата година на Юдовия цар, Иоаким Иосиевия син, в деветия месец, всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.

10 В комнате писаря Гемарии, сына Шафана, которая находилась в верхнем дворе у входа в Новые ворота дома, Барух прочел всему народу в Господнем доме слова Иеремии из свитка.

Тогава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.

11 К огда Михей, сын Гемарии, внук Шафана, услышал все слова Господа из свитка,

И когато Михей, син на Гемария Сафановия син, чу от книгата всичките Господни думи,

12 о н пошел в комнаты писарей в царском дворце, где сидели все придворные сановники: писарь Элишама, Делая, сын Шемаи, Элнафан, сын Ахбора, Гемария, сын Шафана, Цедекия, сын Ханании, и все остальные придворные.

слезе в царския дворец, в стаята на секретаря; и, ето, всичките първенци седяха там, - писачът Елисама, Делаия Семаиевият син, Елнатан Аховоровия син, Гемария Сафановия син, Седекия Ананевият син, и всичките първенци.

13 К огда Михей рассказал им все, что он услышал, все, что читал Барух народу из свитка,

Тогава Михей им извести всичките думи, които бе чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете.

14 в се приближенные отправили Иегудия, сына Нафании, внука Шелемии, правнука Кушия, сказать Баруху: «Принеси свиток, который ты читал народу, и сам приходи». И Барух, сын Нирии, пришел к ним со свитком в руках.

Затова, всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия Хусиевия син, при Варуха да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на людете, и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в ръката си, та дойде при тях.

15 О ни сказали ему: – Садись, просим тебя прочитать и нам. Барух прочитал им.

И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.

16 У слышав все эти слова, они в страхе переглянулись и сказали Баруху: – Мы непременно должны доложить об этом царю.

А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи.

17 П отом они спросили Баруха: – Просим тебя, расскажи нам, как ты написал все это? Со слов Иеремии?

И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега: Как си написал ти всички тия думи от устата му?

18 Да, – ответил Барух, – он говорил мне все эти слова, а я записывал чернилами в свиток.

А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги написвах с мастило в книгата.

19 Т огда приближенные сказали Баруху: – Ты и Иеремия идите и спрячьтесь, и пусть никто не знает, где вы.

Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се, ти и Еремия; никой да не знае где сте.

20 О ставив свиток в комнате писаря Элишамы, они пошли в царский двор и доложили обо всем царю.

После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.

21 Ц арь послал Иегудия взять свиток, и Иегудия принес его из комнаты писаря Элишама и стал читать его царю и всем приближенным, которые стояли возле него.

И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.

22 Б ыл девятый месяц, и царь сидел в зимней комнате перед камином, в котором горел огонь.

А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветия месец), и пред него имаше жарник с огън.

23 К огда Иегудий прочитывал три или четыре столбца свитка, царь отрезал их писарским ножом и бросал в камин. Он делал так до тех пор, пока в огне не сгорел весь свиток.

И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника, догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.

24 Ц арь и все его слуги, слышавшие все эти слова, не выказали страха и не разорвали своих одежд.

И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царя, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.

25 Э лнафан, Делая и Гемария упрашивали царя не сжигать свиток, но он не послушал их.

При това, когато Елнатан, Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

26 В место этого царь приказал Иерахмеилу, члену царской семьи, Сераи, сыну Азриила, и Шелемии, сыну Авдиила, взять под стражу писаря Баруха и пророка Иеремию. Но Господь укрыл их.

И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син, да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.

27 П осле того, как царь сжег свиток со словами, которые Барух записал со слов Иеремии, Господь сказал Иеремии:

И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:

28 Возьми другой свиток и запиши в него все слова, какие были в первом свитке, который сжег Иоаким, царь Иудеи.

Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;

29 А Иоакиму, царю Иудеи, скажи: «Так говорит Господь: Ты сжег этот свиток и сказал: “Зачем ты написал, что царь Вавилона непременно явится и погубит эту землю, поразив на ней и людей, и зверей?”

а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя, и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?

30 П оэтому так говорит Господь об Иоакиме, царе Иудеи: Не будет от него никого, кто сел бы на престоле Давида; его мертвое тело бросят незахороненным на зной дневной и на холод ночной.

Затова, така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.

31 Я накажу его, его детей и его слуг за их беззакония; Я нашлю на них и на жителей Иерусалима, и на народ Иудеи все невзгоды, которыми Я им грозил, потому что они не слушали Меня».

Аз ще накажа него, потомството му, и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на Ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.

32 Т огда Иеремия взял другой свиток, отдал его писарю Баруху, сыну Нирии, и под диктовку Иеремии Барух записал в него все слова того свитка, который был сожжен царем Иудеи Иоакимом. И было прибавлено много похожих слов к словам сожженного свитка.

И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.