1 Ч еловек, рожденный от женщины, скуден днями, но скорбью сыт.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 О н, как цветок, прорастает и вянет. Ускользает, как тень, не задерживается.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И на нем задержал Ты взгляд? И его Ты на суд ведешь?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 К то выведет чистое из нечистого? Никто!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Е сли дни его установлены, и число его месяцев Ты сосчитал, и поставил рубеж, который он не преступит,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 т о отведи от него Свой взгляд, оставь его в покое, пусть он, как батрак, порадуется своим дням. Иов жалуется, что Бог разрушает его надежду жить
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 В едь и для дерева есть надежда: если срубят его, оно оживет и снова пустит побеги.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 П усть корни его одряхлели в земле, и пень омертвел в пыли,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 ч уть почует воду – расцветет, пустит ветви, как молодое растение.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 А человек умрет и исчезнет, испустит дух, и где он?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 К ак исчезает вода из озера, как иссякает река и сохнет,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 т ак и смертный ляжет и не поднимется; пока не исчезнут небеса – не проснется и от сна своего не встанет.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О если бы Ты укрыл меня в мире мертвых, спрятал меня, пока не пройдет Твой гнев! О если бы Ты установил мне срок, а потом вспомнил бы обо мне!
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
14 К огда человек умрет, будет ли он жить вновь? Все дни моей службы я бы ждал, когда придет мое избавление.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Т ы бы позвал, и я бы ответил; творение Твоих рук растрогало бы Тебя.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Т огда Ты считал бы мои шаги, но греха моего не выискивал бы;
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 н акрепко запечатана была бы моя вина, Ты сокрыл бы мои проступки.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Н о как гора рушится и дробится, и как скала сходит со своего места,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 к ак вода подтачивает камни, и потоки смывают почву, так и Ты губишь надежды смертного.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Т ы теснишь его до конца, и он уходит; Ты искажаешь его лицо и отсылаешь его.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 В чести ли дети его, он не знает; обижают ли их, не видит.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 О н лишь чувствует: тело его болит и плачет лишь о себе.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.