1 O mul născut din femeie are zile puţine, dar pline de necaz.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 R ăsare ca o floare şi se usucă; fuge ca o umbră şi nu se mai vede.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 A i Tu ochii aţintiţi asupra unui astfel de om? Îl chemi Tu la judecată cu Tine?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 C ine poate scoate ceva curat din ceva necurat? Nimeni!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Z ilele omului sunt hotărâte. Tu cunoşti numărul lunilor lui şi i-ai pus hotare pe care nu le poate trece.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 A şa că nu te mai uita la el şi lasă-l singur să se bucure ca un lucrător de ziua lui.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 P entru un copac tot mai este nădejde: dacă este tăiat, el va răsări din nou şi lăstarii lui nu încetează să reapară.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 D eşi rădăcina îi îmbătrâneşte în pământ şi-i piere trunchiul în ţărână,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 l a mireasma apei va înmuguri şi va da ramuri ca o plantă.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 F iinţa umană, însă, când moare, îşi pierde toată vlaga; omul, după ce îşi dă ultima suflare, nu mai este.

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 D upă cum apele pier din mare, iar râul seacă şi se usucă,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 t ot aşa omul se culcă şi nu se mai ridică, cât vor fi cerurile nu se mai trezeşte, nici nu se mai scoală din somnul lui.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O ! de m-ai ascunde în Locuinţa Morţilor, de m-ai acoperi până Îţi trece mânia şi de mi-ai hotărî o vreme când să-Ţi aminteşti de mine!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 D acă un om moare, va trăi el din nou? În toate zilele trudei mele, aş aştepta să-mi vină eliberarea.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 A tunci mă vei chema şi-Ţi voi răspunde; vei tânji după lucrarea mâinilor Tale.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 A tunci îmi vei număra paşii şi nu-mi vei mai ţine în seamă păcatul;

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 v ei pecetlui fărădelegile mele într-un sac şi-mi vei acoperi nedreptatea.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 D ar aşa cum munţii cad şi se surpă, iar stânca e mutată din locul ei

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 ş i aşa cum apa sapă în piatră, iar torenţii spală pământul, tot aşa distrugi Tu nădejdea omului.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Î l învingi pentru totdeauna şi el se duce; îi schimbi înfăţişarea şi apoi îl izgoneşti.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 D acă fiii lui sunt onoraţi, el nu ştie, dacă sunt înjosiţi, el nu vede.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 E l simte doar durerea trupului său şi suferă doar pentru sine.“

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.