1 „ Când Israel era doar un copil, îl iubeam şi l-am chemat pe fiul Meu din Egipt.

Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.

2 C u cât îi chemam mai mult, cu atât se îndepărtau de Mine; jertfeau baalilor şi ardeau tămâie idolilor.

Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

3 E u am fost Cel Ce l-am învăţat pe Efraim să meargă, luându-l de mâini, dar el nu şi-a dat seama că Eu am fost Cel Ce l-am vindecat.

При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.

4 I -am tras cu funii omeneşti, cu legături de dragoste. Am fost pentru ei ca cei care ridică jugul de pe umeri şi M-am aplecat spre ei ca să-i hrănesc.

Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.

5 D ar oare nu se vor întoarce în ţara Egiptului şi nu va fi asirianul împăratul lor, pentru că au refuzat să se pocăiască?

Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.

6 S abia se va dezlănţui în cetăţile lor, le va distruge zăvoarele porţilor şi-i va devora din pricina planurilor lor rele.

Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.

7 D ar poporul Meu este pornit să-Mi întoarcă spatele. De aceea, chiar dacă Îl vor striga pe Cel Preaînalt, El nu-i va înălţa nicidecum.

Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

8 T otuşi cum să te dau, Efraime? Cum să te predau, Israele? Cum aş putea să-ţi fac ca Admei? Sau să mă port cu tine ca şi cu Ţeboimul? Mi se zbate inima în Mine şi toată fiinţa-Mi freamătă de compasiune.

Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.

9 N u voi lucra după mânia Mea cea aprigă, nu mă voi întoarce să-l distrug pe Efraim, căci Eu sunt Dumnezeu, nu un om, sunt Cel Sfânt din mijlocul tău şi nu voi veni cu mânie.

Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.

10 E i vor merge după Domnul, Care va rage ca un leu. Când El va rage, fiii Lui vor veni tremurând din apus.

Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

11 V or veni tremurând ca păsările din Egipt şi ca porumbeii din Asiria, iar Eu îi voi aşeza în casele lor, zice Domnul. Păcatul poporului

Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.

12 E fraim însă M-a înconjurat cu minciuni, iar Casa lui Israel – cu înşelăciuni. Cât despre Iuda, el încă rătăceşte faţă de Dumnezeu, faţă de Cel Sfânt şi Credincios.“

Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.