1 S pun adevărul în Cristos, nu mint: conştiinţa mea, prin Duhul Sfânt, îmi este martoră

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 c ă am o mare întristare şi o durere permanentă în inimă,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 î ntrucât aş vrea, mai degrabă, ca eu însumi să fiu blestemat şi despărţit de Cristos de dragul fraţilor mei, al rudelor mele după trup

Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 ş i anume israeliţii! Ale lor sunt înfierea, slava, legămintele, darea Legii, închinarea şi promisiunile.

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 A i lor sunt patriarhii şi din ei a venit, după trup, Cristos, Care este deasupra tuturor, Dumnezeu binecuvântat în veci! Amin.

чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 D ar aceasta nu înseamnă că a fost fără efect Cuvântul lui Dumnezeu. Pentru că nu toţi care sunt din Israel sunt Israel.

Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 Ş i deşi sunt sămânţa lui Avraam nu toţi sunt copiii săi, ci, aşa cum este scris: „Prin Isaac îşi va primi numele sămânţa ta.“

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 A ceasta înseamnă că nu copiii trupeşti sunt copii ai lui Dumnezeu, ci copiii promisiunii sunt priviţi ca sămânţă.

Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 C ăci iată care a fost cuvântul promisiunii: „La anul, pe vremea aceasta, Mă voi întoarce la tine, iar Sara va avea un fiu.“

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 B a mai mult, Rebeca a rămas însărcinată de la un singur om, strămoşul nostru Isaac.

И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 Ş i chiar înainte ca cei doi gemeni să se fi născut sau să fi făcut ceva bine sau rău, – pentru ca scopul lui Dumnezeu în alegere să poată rămâne, nu prin fapte, ci prin Cel Care cheamă, –

макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 i s-a spus: „Cel mai mare îi va sluji celui mai mic.“

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 A şa cum este scris: „Pe Iacov l-am iubit, dar pe Esau l-am urât.“

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 D eci ce vom spune: nu cumva este nedreptate din partea lui Dumnezeu? În nici un caz!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 C ăci lui Moise i-a spus: „Eu mă îndur de cine vreau să mă îndur şi am milă de cine vreau să am milă.“

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 D eci nu este ceva care ţine de cel care doreşte sau de cel care se străduieşte, ci ţine de Dumnezeu, Care arată îndurare,

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 p entru că, în Scripturi, Dumnezeu îi spune lui Faraon: „Te-am ridicat ca să-Mi arăt în tine puterea Mea şi astfel Numele Meu să fie vestit pe întreg pământul.“

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 A stfel, El are milă de cine doreşte şi împietreşte pe cine doreşte.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 M ă vei întreba deci: „Atunci, de ce mai acuză?! Căci cine se poate împotrivi voii Lui?!“

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 D ar, mai degrabă, cine eşti tu, omule, ca să te contrazici cu Dumnezeu?! Oare cel modelat îi va spune celui care l-a modelat: „De ce m-ai făcut aşa?“?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 O are nu are olarul dreptul ca, din acelaşi bulgăre de lut, să facă şi un vas pentru întrebuinţări deosebite, dar şi unul pentru folosinţă obişnuită?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 Ş i ce dacă Dumnezeu, dorind să-Şi arate mânia şi să-Şi facă cunoscută puterea, a avut răbdare cu cei care erau vase ale mâniei Sale, pregătite pentru distrugere?

А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 Ş i ce dacă El a procedat astfel ca să-Şi facă cunoscută bogăţia slavei Sale faţă de nişte vase ale îndurării, pe care le pregătise mai dinainte pentru slavă,

и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 i ncluzându -ne şi pe noi, pe care ne-a chemat nu numai dintre iudei, ci şi dintre neamuri?

над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 A şa cum spune în Osea: „Pe cel ce nu era poporul Meu îl voi numi «Popor al Meu», şi pe cea care nu era iubită, o voi numi «Iubită».

както и в Осия казва:

26 Ş i în locul unde li s-a spus: «Voi nu sunteţi poporul Meu!», acolo vor fi numiţi «Fii ai Dumnezeului celui Viu».“

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 I ar Isaia strigă despre Israel: „Chiar dacă numărul israeliţilor ar fi ca nisipul mării, totuşi numai rămăşiţa va fi mântuită,

А Исаия вика на Израиля:

28 c ăci Domnul va duce la îndeplinire repede şi pe deplin sentinţa hotărâtă asupra pământului.“

Защото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 A şa cum a prezis Isaia: „Dacă Domnul Oştirilor nu ne-ar fi lăsat câţiva urmaşi, am fi ajuns ca Sodoma şi ne-am fi asemănat cu Gomora.“ Necredinţa lui Israel

И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 Ş i atunci ce vom spune? Neamurile, care n-au urmărit dreptatea, totuşi au primit-o, – şi anume o dreptate care este prin credinţă –,

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 î nsă Israel, care urmărea dreptatea printr-o Lege, n-a reuşit s-o obţină.

а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 D e ce n-a reuşit? Pentru că ei n-au urmărit acest lucru prin credinţă, ci, ca şi cum ar fi fost posibil, prin fapte. Ei s-au împiedicat de Piatra de poticnire,

Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 a şa cum este scris: „Iată, pun în Sion o Piatră de poticnire şi o Stâncă de cădere! Oricine crede în El nu va fi făcut de ruşine.“

както е писано: