1 Î n al nouălea an al domniei lui Zedechia, în a zecea zi a lunii a zecea, Nebucadneţar, împăratul Babilonului, a înaintat împotriva Ierusalimului cu toată oştirea sa. Ei şi-au aşezat tabăra înaintea cetăţii şi au zidit întărituri de jur împrejurul ei.

И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

2 C etatea a fost în stare de asediu până în cel de-al unsprezecelea an al domniei regelui Zedechia.

и градът бе обсаден до единадесетата гидина на цар Седекия.

3 Î n ziua a noua a lunii a patra, foametea din cetate a devenit atât de mare, încât poporul ţării nu mai avea nimic de mâncare.

А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

4 A tunci s-a pătruns în cetate, astfel că toţi ostaşii au fugit noaptea pe poarta dintre cele două ziduri, de lângă grădina regelui, în timp ce caldeenii înconjurau cetatea. Ei au luat-o pe drumul spre Araba,

отвори се пролов в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

5 î nsă oştirea caldeenilor l-a urmărit pe rege şi l-a ajuns în câmpiile Ierihonului. Toată oştirea lui se împrăştiase de lângă el.

А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

6 E i l-au capturat pe rege şi l-au dus la împăratul Babilonului, la Ribla, unde a fost rostită o sentinţă împotriva lui.

И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

7 E i i-au înjunghiat pe fiii lui Zedechia înaintea ochilor lui. Apoi lui Zedechia i-au scos ochii, l-au legat cu lanţuri de bronz şi l-au dus în Babilon.

заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

8 Î n ziua a şaptea a lunii a cincea, în al nouăsprezecelea an al domniei împăratului Nebucadneţar, împăratul Babilonului, Nebuzaradan, căpetenia gărzilor, un slujitor al împăratului Babilonului, a pătruns în Ierusalim.

А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

9 E l a dat foc Casei Domnului, palatului regelui şi tuturor caselor din Ierusalim. El a dat foc tuturor caselor mari.

та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

10 T oată oştirea caldeenilor care era împreună cu căpetenia gărzilor, a dărâmat zidurile din jurul Ierusalimului.

И цялата халдейска войска, който бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

11 N ebuzaradan, căpetenia gărzilor, a dus în captivitate poporul care mai rămăsese în cetate, dezertorii care fugiseră la împăratul Babilonului şi restul mulţimii.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 T otuşi căpetenia gărzilor a lăsat în ţară câţiva oameni săraci ca să lucreze viile şi câmpurile.

Обаче, началникът на телохранителите остави някои от победените в земята за лозари и замаделци.

13 C aldeenii au sfărâmat stâlpii de bronz care erau în Casa Domnului, precum şi piedestalele şi „marea“ din bronz care erau în Casa Domnului şi au dus bronzul la Babilon.

А медните съдове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 A u luat vasele, lopeţile, mucarniţele, farfuriile şi toate uneltele de bronz cu care se făcea slujba.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

15 C ăpetenia gărzilor a mai luat cădelniţele şi cupele – tot ce era de aur sau de argint.

Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

16 C ei doi stâlpi, „marea“ şi piedestalele, toate aceste unelte de bronz pe care le făcuse Solomon pentru Casa Domnului, aveau o greutate care nu se putea cântări.

Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

17 F iecare stâlp era înalt de optsprezece coţi şi avea deasupra un capitel de bronz. Înălţimea capitelului era de trei coţi, capitelul având de jur împrejur o reţea şi rodii, toate din bronz. Al doilea stâlp, cu reţeaua lui, era la fel.

височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 C ăpetenia gărzilor i-a luat prizonieri pe Seraia, preotul conducător, pe Ţefania, următorul preot în rang şi pe cei trei paznici ai porţii.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 D in cetate a luat un ofiţer care avea în subordine ostaşi şi încă cinci oameni dintre sfetnicii regelui, care, de asemenea, fuseseră găsiţi în cetate; l-a mai luat pe scribul conducătorului oştirii, care recruta bărbaţi din poporul ţării şi pe încă şaizeci de bărbaţi din poporul ţării, care fuseseră găsiţi tot în cetate.

и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп+ при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се немериха в града;

20 N ebuzaradan, căpetenia gărzilor, i-a luat şi i-a dus la împăratul Babilonului, la Ribla.

и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 A colo, la Ribla, în ţara Hamat, împăratul Babilonului a pus să fie omorâţi. Astfel a fost dus Iuda în captivitate, departe de ţara lui. Guvernarea lui Ghedalia peste Iuda

И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

22 N ebucadneţar, împăratul Babilonului, l-a pus conducător peste poporul rămas în ţara lui Iuda, – pe care el îl lăsase acolo –, pe Ghedalia, fiul lui Ahikam, fiul lui Şafan.

А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше остави, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

23 C ând toţi conducătorii oştirii şi oamenii lor au auzit că împăratul Babilonului l-a pus pe Ghedalia să conducă, au venit împreună cu oamenii lor la Ghedalia, în Miţpa. Aceştia erau: Ismael, fiul lui Netania, Iohanan, fiul lui Kareah, Seraia, fiul netofatitului Tanhumet şi Iaazania, fiul unui maacatit.

А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил зе управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

24 G hedalia le-a jurat lor şi oamenilor lor astfel: „Nu vă temeţi de slujitorii caldeenilor! Rămâneţi în ţară, slujiţi împăratului Babilonului şi vă va fi bine!“

И Годолия се закле на пях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 D ar în luna a şaptea, Ismael, fiul lui Netania, fiul lui Elişama, care era din familia regală, a venit împreună cu zece oameni şi l-a ucis pe Ghedalia. Ei i-au ucis, de asemenea, şi pe iudeii şi pe caldeenii care erau cu el la Miţpa.

Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 A tunci tot poporul, de la mic la mare, şi conducătorii oştirii au fugit în Egipt, pentru că se temeau de caldeeni. Eliberarea lui Iehoiachin din temniţă

Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 Î n al treizeci şi şaptelea an de captivitate a lui Iehoiachin, regele lui Iuda, în a douăzeci şi şaptea zi a lunii a douăsprezecea, Evil-Merodak, împăratul Babilonului, în cel dintâi an al domniei lui, l-a eliberat din temniţă pe Iehoiachin, regele lui Iuda.

А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

28 I -a vorbit cu bunătate şi i-a dat un loc de cinste mai presus decât cel al regilor care erau cu el în Babilon.

и говори бу любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 I ehoiachin şi-a schimbat hainele de întemniţat şi pentru tot restul vieţii sale a mâncat la masa împăratului.

и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

30 Î mpăratul s-a îngrijit necurmat de hrana zilnică a lui Iehoiachin, în toate zilele vieţii lui.

А колкото за храната му, даваше му се от церя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.