1 C uvântul Domnului a venit la mine şi mi-a zis:

Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 „ Fiul omului, rosteşte o cântare de jale despre Tir!

И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

3 S pune-i Tirului, care locuieşte la intrarea mării şi face negoţ cu popoarele din ostroavele cele multe, că aşa vorbeşte Stăpânul Domn: «Tirule, tu ziceai: ‘Sunt de o frumuseţe desăvârşită!’

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

4 H otarele îţi erau în inima mării, iar constructorii tăi te făcuseră desăvârşit de frumos.

Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 Î ţi căptuşiseră toate laturile corăbiei cu lemn de pin din Senir, iar din cedrii de Liban îţi făcuseră un catarg.

Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

6 D in stejari de Başan îţi făcuseră vâsle, iar puntea ţi-o făcuseră din chiparos de pe ţărmul Chitimului, încrustat cu fildeş.

Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.

7 D in in subţire şi brodat, adus din Egipt, îţi era vela, slujindu-ţi şi drept steag. Din pânză albastră şi purpurie, adusă din ostroavele Elişa, îţi era tenda.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.

8 L ocuitorii din Sidon şi din Arvad îţi erau vâslaşi şi cei mai înţelepţi din Tir îţi slujeau ca marinari.

Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 M eşterii cu vechime şi iscusiţi din Ghebal îţi dregeau crăpăturile. Toate corăbiile mării cu marinarii lor treceau pe la tine ca să facă schimb de mărfuri.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

10 C ei din Persia, din Lud şi din Put slujeau ca ostaşi în armata ta; ei îşi atârnau scutul şi coiful pe zidurile tale şi îţi dădeau astfel strălucire.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 B ărbaţii din Arvad şi Helek stăteau de jur împrejur pe zidurile tale, iar cei din Gamad erau aşezaţi în turnurile tale. Ei îşi atârnau scuturile pe zidurile tale, de jur împrejur, şi îţi desăvârşeau astfel frumuseţea.

Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 T arşişul făcea negoţ cu tine pentru că aveai din belşug tot felul de mărfuri. El îţi oferea în schimbul produselor tale argint, fier, cositor şi plumb.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 I avanul, Tubalul şi Meşekul făceau negoţ cu tine, oferindu-ţi în schimbul produselor tale sclavi şi vase de bronz.

Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 C ei din Bet-Togarma îţi oferea în schimbul produselor tale cai, armăsari de luptă şi catâri.

Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.

15 R odaniţii făceau negoţ cu tine şi multe alte ostroave aveau parte de marfa ta; ei îţi dădeau în schimb ca plată coarne de fildeş şi de abanos.

Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

16 A ramul făcea negoţ cu tine pentru că aveai o mulţime de bunuri meşteşugăreşti, oferindu-ţi în schimbul produselor tale smarald, purpură, haine brodate, in subţire, coral şi rubin.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 I uda şi ţara lui Israel făcea negoţ cu tine, oferindu-ţi în schimbul produselor tale grâu de Minit, panag, miere, ulei şi balsam.

Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

18 D amascul făcea negoţ cu tine pentru că aveai o mulţime de bunuri meşteşugăreşti şi tot felul de mărfuri din belşug. El îţi oferea vin de Helbon şi lână de Ţahar.

Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

19 D aniţii şi grecii din Uzal făceau negoţ cu tine; în schimbul produselor tale îţi dădeau fier prelucrat, casia şi trestie plăcut mirositoare.

Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

20 D edan făcea negoţ cu tine cu învelitori pentru şei.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 A rabia şi toţi prinţii Chedarului erau şi ei printre cei cu care făceai negoţ; ei îţi aduceau oi, berbeci şi capre.

Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.

22 N egustorii din Şeba şi Rama făceau negoţ cu tine, oferindu-ţi în schimbul produselor tale ce era mai bun din tot felul de arome, tot felul de pietre scumpe şi aur.

Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.

23 H aran, Cane, Eden şi negustorii din Şeba, Asiria şi Chilmad făceau negoţ cu tine.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.

24 E i făceau negoţ cu tine, aducând în pieţele tale haine scumpe, materiale de culoare albastră, veşminte brodate, veşminte colorate, legate cu funii împletite şi strâns înnodate.

Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.

25 C orăbiile de Tarşiş călătoreau ducându-ţi marfa. Erai umplut şi încărcat din plin în inima mărilor.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

26 V âslaşii te duseseră la ape adânci, dar vântul de răsărit te va sfărâma în inima mărilor.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

27 B ogăţia ta, produsele tale, marfa ta, marinarii tăi, cârmacii tăi, cei ce-ţi dregeau fisurile, cei ce făceau schimb de mărfuri cu tine, toţi ostaşii pe care-i aveai şi toată mulţimea din mijlocul tău se vor prăbuşi în inima mărilor, în ziua scufundării tale.

Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

28 L a vuietul ţipetelor cârmacilor tăi ostroavele se vor cutremura.

Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 T oţi cei ce trag la rame, marinarii şi toţi cârmacii de pe mare, se vor da jos din corăbiile lor şi vor sta pe ţărm.

И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

30 V or striga cu glas tare din pricina ta şi se vor tângui cu amărăciune; îşi vor arunca cu ţărână pe cap şi se vor tăvăli în cenuşă.

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

31 S e vor rade pe cap din pricina ta şi se vor îmbrăca cu saci; te vor plânge cu sufletul amărât, bocind cu amar.

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 Î n tânguirea lor, vor face o cântare de jale cu privire la tine şi te vor boci astfel: ‘Cine era ca Tir, ca cel ce zace acum în mijlocul mării?’

И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

33 C ând ieşeau mărfurile tale din mijlocul mărilor, săturai multe popoare. Prin mulţimea bogăţiilor şi produselor tale îi îmbogăţeai pe regii pământului.

Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

34 A cum însă eşti sfărâmat de mări, în adâncurile apelor. Încărcătura ta şi toată mulţimea din mijlocul tău s-au scufundat odată cu tine.

Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

35 T oţi locuitorii ostroavelor sunt înmărmuriţi din pricina ta; regilor lor li s-a zbârlit părul de groază şi li s-au înspăimântat feţele.

Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 N egustorii popoarelor fluieră de uimire din pricina ta. Ai parte de un sfârşit îngrozitor şi nu vei mai exista niciodată!»“

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.