1 U n răspuns blând potoleşte furia, dar o vorbă aspră provoacă mânia.

Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

2 L imba înţelepţilor foloseşte corect cunoştinţa, dar gura proştilor împroaşcă nebunie.

Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

3 O chii Domnului sunt în orice loc, supraveghindu-i atât pe cei răi, cât şi pe cei buni.

Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

4 L imba care aduce însănătoşire este un pom de viaţă, dar limba stricată zdrobeşte duhul.

Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

5 P rostul dispreţuieşte învăţătura tatălui său, dar cine primeşte mustrarea este înţelept.

Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 Î n casa celui drept este mare bogăţie, dar câştigul celor răi le aduce necaz.

В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

7 B uzele celor înţelepţi răspândesc cunoştinţă, nu tot aşa face şi inima proştilor.

Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

8 J ertfa celor răi este o urâciune înaintea Domnului, dar rugăciunea celor drepţi Îi este plăcută.

Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

9 C alea celor răi este o urâciune înaintea Domnului, dar El îi iubeşte pe cei ce urmăresc dreptatea.

Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 O disciplinare severă îl aşteaptă pe cel ce părăseşte cărarea, iar cine dispreţuieşte mustrarea va muri.

Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 L ocuinţa Morţilor şi Locul Nimicirii sunt înaintea Domnului; cu cât mai mult inimile fiilor oamenilor!

Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

12 B atjocoritorului nu-i place să fie mustrat; de aceea nu va merge la cei înţelepţi.

Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 O inimă veselă înseninează faţa, dar, prin îndurerarea inimii, duhul este zdrobit.

Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 I nima celor pricepuţi caută cunoştinţă, dar gura celor proşti se hrăneşte cu prostie.

Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

15 T oate zilele celui nenorocit sunt rele, dar cel cu inima voioasă are parte de un ospăţ necurmat.

За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 M ai bine puţin, dar cu frică de Domnul, decât o mare bogăţie cu tulburare.

По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 M ai bine o mâncare de legume unde este dragoste, decât un bou îngrăşat unde este ură.

По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 O mul iute la mânie provoacă certuri, dar cel încet la mânie potoleşte cearta.

Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 D rumul leneşului este ca o barieră de spini, dar cărarea celor drepţi este netezită.

Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

20 U n fiu înţelept aduce bucurie tatălui său, dar omul prost îşi dispreţuieşte mama.

Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 P rostia este o bucurie pentru cel fără minte, dar omul priceput păstrează drumul drept.

На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 F ără sfat planurile dau greş, dar ele reuşesc când sunt mulţi sfetnici.

Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 P entru un om este o bucurie să dea un răspuns iscusit şi ce bună este o vorbă spusă la timpul potrivit!

От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

24 P entru cel înţelept cărarea vieţii duce în sus, ca să-l abată de la Locuinţa Morţilor, care este jos.

За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 D omnul distruge casa celor mândri, dar întăreşte hotarele văduvei.

Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 G ândurile rele sunt o urâciune înaintea Domnului, dar cuvintele plăcute sunt curate.

Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 C el lacom de câştig aduce necaz asupra familiei lui, dar cel ce urăşte mita va trăi.

Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 I nima celui drept cântăreşte răspunsurile, dar gura celor răi împroaşcă lucruri rele.

Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 D omnul este departe de cei răi, dar ascultă rugăciunea celor drepţi.

Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 O privire voioasă înveseleşte inima şi veştile bune dau sănătate oaselor.

Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 C el ce ascultă mustrarea care duce la viaţă va locui printre înţelepţi.

Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 C ine ignoră corectarea se dispreţuieşte pe sine, dar cine ascultă mustrarea dobândeşte înţelepciune.

Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 F rica de Domnul îl învaţă pe om înţelepciunea, iar smerenia merge înaintea gloriei.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.