1 „ Adu-ţi aminte de Creatorul tău în zilele tinereţii tale, până nu vin zilele cele rele şi până nu se apropie anii când vei zice: «Nu găsesc nici o plăcere în ei!»;

И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

2 p ână nu se întunecă soarele şi lumina, luna şi stelele şi până nu se întorc norii după ploaie.

Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3 Î n zilele acelea încep să tremure paznicii casei şi se îndoaie cei tari, se opresc cei ce macină, care s-au împuţinat, şi se întunecă cei ce se uită pe ferestre,

Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 s e închid cele două uşi care dau în stradă şi scade sunetul morii. Atunci te vei scula la ciripitul păsării, dar glasul tuturor cântăreţelor se va auzi înăbuşit;

Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

5 t e vei teme de înălţimi şi te vei speria pe drum! Adu-ţi aminte de Creatorul tău, până nu înfloreşte migdalul până nu se târăşte lăcusta şi trece pofta, căci fiecare merge spre casa cea veşnică, iar bocitorii cutreieră pe stradă;

Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

6 p ână nu se rupe funia de argint şi până nu se sparge vasul de aur, până nu se sfărâmă vasul la izvor şi până nu este zdrobită roata la fântână;

Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7 p ână nu se întoarce ţărâna în pământ, de unde a fost luată, şi până când suflarea nu se întoarce la Dumnezeu, Cel Care a dat-o.

И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

8 O , deşertăciune a deşertăciunilor, zice oratorul. Totul este deşertăciune!“ Epilog

Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9 P e lângă faptul că oratorul a fost un înţelept, el a învăţat şi ştiinţa pe popor, culegând, cercetând şi aranjând numeroase proverbe.

и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10 O ratorul a căutat să găsească cuvinte plăcute şi să scrie drept cuvintele adevărului.

Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11 C uvintele înţelepţilor sunt ca nişte ţepuşe, iar colecţiile de proverbe sunt ca nişte cuie bătute, date de un singur păstor.

Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12 „ Dincolo de toate acestea, fiule, ia aminte: să faci multe cărţi este o treabă fără sfârşit şi prea mult studiu este obositor pentru trup.

А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13 C oncluzia la tot ceea ce ai auzit este aceasta: «Teme-te de Dumnezeu şi păzeşte poruncile Lui, căci aceasta este datoria fiecărui om.

Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

14 F iindcă Dumnezeu va aduce la judecată fiecare lucrare, tot ce este ascuns, fie bine, fie rău.»“

Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.