1 C uvintele regelui Lemuel – oracolul pe care l-a învăţat de la mama lui:

Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 F iule, ce să-ţi spun ? Fiul meu, ce să-ţi spun ? Ce să-ţi spun, fiul jurămintelor mele?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N u-ţi da femeilor puterea ta şi nici căile tale celor ce distrug regii!

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 N u se cuvine regilor, Lemuele, nu se cuvine regilor să bea vin, nici conducătorilor să dorească băuturi tari,

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

5 c a nu cumva, bând, să uite Legea şi să încalce drepturile tuturor celor asupriţi.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6 D aţi băuturi tari celui ce piere şi vin celui ce are viaţa amară,

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 c a să bea, să-şi uite sărăcia şi să nu-şi mai aducă aminte de necazul lui!

За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 D eschide-ţi gura pentru cel mut, pentru drepturile tuturor celor nenorociţi!

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 D eschide-ţi gura şi judecă corect; apără drepturile celui asuprit şi nevoiaş! Epilog: Femeia cinstită

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 F emeia cinstită! Cine o poate găsi? Ea este mult mai valoroasă decât mărgăritarele.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 I nima soţului ei se încrede în ea şi nu-i va lipsi nimic de valoare.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 E a îi face bine, nu rău, în toate zilele vieţii ei.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 E a caută lână şi fuior şi lucrează cu plăcere cu înseşi mâinile ei.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 E a este ca o corabie de negoţ; de departe îşi aduce hrana.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 E a se scoală când este încă întuneric, dă hrană familiei sale şi ceea ce este rânduit – slujnicelor sale.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 E a se gândeşte la un teren şi îl cumpără; din venitul câştigat plantează o vie.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 E a se încinge cu putere şi îşi întăreşte braţele.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 E a simte că negoţul îi merge bine şi candela ei nu se stinge noaptea.

Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 S altă furca de tors cu mâna şi prinde fusul cu degetele ei.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 E a îşi deschide braţele pentru cel sărac şi îşi întinde mâinile către cel nevoiaş.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 C ând ninge, ea nu se teme pentru familia ei, pentru că toată familia ei este îmbrăcată în stacojiu.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 E a îşi face cuverturi; are haine de in subţire şi purpură.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.

23 S oţul ei este respectat la porţile cetăţii, când stă printre bătrânii ţării.

Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 E a face haine de lână, apoi le vinde şi dă cingători negustorilor.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

25 S e îmbracă în putere şi demnitate şi râde de ziua de mâine.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 V orbeşte cu înţelepciune şi învăţături plăcute sunt pe limba ei.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 E a veghează asupra căilor familiei sale şi nu mănâncă pâinea lenevirii.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 F iii ei se ridică în picioare şi o numesc binecuvântată, cum, de altfel, şi soţul ei o laudă:

Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:

29 „ Multe femei fac lucruri nobile, dar tu le întreci pe toate!“

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 F armecul este înşelător şi frumuseţea este trecătoare, dar femeia care se teme de Domnul va fi lăudată.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 A preciaţi-o pentru rodul muncii ei şi faptele ei s-o laude la porţile cetăţii!

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.