1 T he words of Lemuel king of Massa, which his mother taught him:

Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 W hat, my son? What, son who came from within me? What, son of my promises?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 D o not give your strength to women, or your ways to that which destroys kings.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 I t is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine, or for rulers to desire strong drink.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

5 O r they might drink and forget the law, and go against the rights of all who are suffering.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

6 G ive strong drink to him who is about to die, and wine to him whose life is full of trouble.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 L et him drink and forget how poor he is, and remember his trouble no more.

За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 O pen your mouth for those who cannot speak, and for the rights of those who are left without help.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 O pen your mouth. Be right and fair in what you decide. Stand up for the rights of those who are suffering and in need.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 W ho can find a good wife? For she is worth far more than rubies that make one rich.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 T he heart of her husband trusts in her, and he will never stop getting good things.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 S he does him good and not bad all the days of her life.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 S he looks for wool and flax, and works with willing hands.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 S he is like ships that trade. She brings her food from far away.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 S he rises while it is still night and makes food for all those in her house. She gives work for the young women to do.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 S he gives careful thought to a field and buys it. She plants grape-vines from what she has earned.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 S he makes herself ready with strength, and makes her arms strong.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 S he sees that what she has earned is good. Her lamp does not go out at night.

Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 S he puts her hands to the wheel to make cloth.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 S he opens her hand to the poor, and holds out her hands to those in need.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 S he is not afraid of the snow for those in her house, for all of them are dressed in red.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 S he makes coverings for herself. Her clothes are linen cloth and purple.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.

23 H er husband is known in the gates, when he sits among the leaders of the land.

Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 S he makes linen clothes and sells them. She brings belts to those who trade.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

25 H er clothes are strength and honor. She is full of joy about the future.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 S he opens her mouth with wisdom. The teaching of kindness is on her tongue.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 S he looks well to the ways of those in her house, and does not eat the bread of doing nothing.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 H er children rise up and honor her. Her husband does also, and he praises her, saying:

Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:

29 “ Many daughters have done well, but you have done better than all of them.”

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 P leasing ways lie and beauty comes to nothing, but a woman who fears the Lord will be praised.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 G ive her the fruit of her hands, and let her works praise her in the gates.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.