1 W hen the queen of Sheba heard about the wisdom Solomon had from the Lord, she came to test him with hard questions.

И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

2 S he came to Jerusalem and many people came with her. She brought camels carrying spices and much gold and stones of much worth. When she came to Solomon, she told him all that was on her mind.

Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

3 A nd Solomon answered all her questions. There was nothing hidden from the king which he could not make plain to her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

4 T he queen of Sheba saw all the wisdom of Solomon, the house he had built,

А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

5 t he food on his table, and his many servants seated to eat. She saw those who brought the food and how they were dressed, and those who carried his cups. She saw the steps by which he went up to the house of the Lord. And there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6 S he said to the king, “The news was true that I heard in my own land about your words and your wisdom.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 B ut I did not believe the news until I came. Now my eyes have seen it. And half of it was not told to me. You have more wisdom and riches than I heard you had.

Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 H ow happy are your men! How happy are these your servants who stand in front of you always and hear your wisdom!

Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

9 T hanks be to the Lord your God Who was pleased with you and set you on the throne of Israel. Because the Lord loved Israel forever, He has made you king, to do what is fair and right and good.”

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 T hen she gave the king gold weighing as much as 120 small men. She gave him a very large amount of spices and stones of much worth. Never again did so much spices come in as that which the queen of Sheba gave to King Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 T he ships of Hiram brought from Ophir gold and very many almug trees and stones of much worth.

Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 T he king used the almug trees to make pillars for the house of the Lord and for the king’s house. And he used them to make different kinds of harps for the singers. No such almug trees have come in again or have been seen to this day.

А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

13 K ing Solomon gave to the queen of Sheba all she wanted, whatever she asked, as well as his gifts to her from the king’s riches. Then she and her servants returned to her own land. Solomon’s Riches

И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14 T he gold which came in to Solomon in one year weighed as much as 666 small men,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 b esides all the gold that came from the traders and all the kings of the Arabs and the leaders of the country.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 K ing Solomon made 200 large body coverings for battle of beaten gold. For each covering he used 600 pieces of gold.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

17 A nd he made 300 coverings of beaten gold, using 150 pieces of gold on each covering. The king put them in the house among the trees of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 T hen the king made a large throne of ivory and covered it with fine gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 T he throne had six steps, and a round top at its back. There were arms on each side of the seat, and two lions standing beside the arms.

Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 T welve lions stood on the six steps, one on each end. Nothing like it was made for any other king.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 A ll of King Solomon’s cups were made of gold. And all the cups of the house among the trees of Lebanon were made of pure gold. None of them were made of silver. Silver was not thought of as being of much worth in the days of Solomon.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 F or the king had a group of ships of Tarshish at sea with the ships of Hiram. Every three years the ships of Tarshish came bringing gold, silver, ivory, apes and peacocks.

Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 S o King Solomon became greater than all the kings of the earth in riches and in wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 T hey came from all over the earth to see Solomon, to hear his wisdom which God had put in his heart.

И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 E very one of them brought his gift. They brought objects of silver and gold, clothing, objects for fighting in battle, spices, horses and donkeys, so much year by year.

И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 S olomon gathered war-wagons and horsemen. He had 1, 400 war-wagons and 12, 000 horsemen. He kept them in the war-wagon cities and with the king in Jerusalem.

Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 T he king made silver as easy to find as stones in Jerusalem. He made cedar trees as easy to find as the sycamore trees of the valley.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

28 S olomon had horses brought from Egypt and Kue. The king’s traders bought them from Kue, each for a price.

И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

29 A war-wagon could be brought from Egypt for 600 pieces of silver, and a horse for 150 pieces of silver. They got them in the same way for all the kings of the Hittites and the kings of Syria.

А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.