1 Z edekiah was twenty-one years old when he became king, and he ruled for eleven years in Jerusalem. His mother’s name was Hamutal, the daughter of Jeremiah of Libnah.

Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

2 Z edekiah did what was sinful in the eyes of the Lord, like all that Jehoiakim had done.

Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

3 T he Lord became so angry with Jerusalem and Judah that He had them sent away from Him. And Zedekiah turned against the king of Babylon.

Защото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия въстана против вавилонския цар.

4 O n the tenth day of the tenth month in the ninth year of his rule, King Nebuchadnezzar of Babylon came with all his army to fight against Jerusalem. His soldiers gathered outside the city and built a battle-wall all around it.

И тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

5 S o the city was shut in by the army of the Babylonians until the eleventh year of King Zedekiah.

и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

6 O n the ninth day of the fourth month, the hunger became very bad in the city. There was no food for the people of the land.

А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

7 T hen the city was broken into, and all the men of war ran away. They left the city at night by way of the gate between the two walls, by the king’s garden, while the Babylonians were all around the city. They went by way of the Arabah.

отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощ през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

8 B ut the Babylonian army went after King Zedekiah and came to him in the plains of Jericho, and all his army was divided and ran away from him.

А халдейската войска последва царя та стигна Седекия в ерихонските полета; И цялата му войска се разбяга от него.

9 T hey took the king and brought him up to the king of Babylon at Riblah in the land of Hamath. And he decided what Zedekiah’s punishment would be.

И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч:

10 T he king of Babylon killed the sons of Zedekiah in front of his eyes. He killed all the leaders of Judah in Riblah.

вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

11 T hen he put out Zedekiah’s eyes, put him in chains of brass, and took him to Babylon. There he was put in prison until the day of his death. The House of God Destroyed

и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.

12 O n the tenth day of the fifth month in the nineteenth year of King Nebuchadnezzar of Babylon, Nebuzaradan came to Jerusalem. Nebuzaradan was the captain of the prison soldiers and served the king of Babylon.

А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

13 A nd he burned the house of the Lord, the king’s house, and all the houses of Jerusalem. He burned down every great house.

та изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

14 T he whole Babylonian army that was with the captain of the prison soldiers broke down all the walls around Jerusalem.

И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

15 T hen Nebuzaradan, captain of the prison soldiers, carried away to Babylon some of the poorest of the people, the rest of the people who were left in the city, those who had joined the king of Babylon, and the rest of the able workmen.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

16 B ut Nebuzaradan left some of the poorest people of the land to take care of the vines and fields.

Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

17 T he Babylonians broke in pieces the brass pillars which belonged to the house of the Lord, and the stands and the brass pool which were in the Lord’s house. And they carried all the brass to Babylon.

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха всичката им мед във Вавилон;

18 T hey also took away the pots, the tools, the objects for putting out the lamps, the washing pots, the dishes for special perfume, and all the brass objects used in the work of the Lord’s house.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците, и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

19 T he captain of the prison soldiers also took away the deep dishes, the fire holders, the washing pots, the other pots, the lamp-stands, the dishes for special perfume, and the dishes for drink gifts, that were made of fine gold and fine silver.

Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

20 H e took the two pillars, the brass pool, the twelve brass bulls that were under the pool, and the stands, which King Solomon had made for the house of the Lord. The brass of all these objects was too heavy to weigh.

Колкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

21 E ach pillar was five times taller than a man, as long around as six long steps, as wide as four fingers, and empty inside.

а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

22 I ts top part was brass and as tall as a man can raise his hand, with a network and pomegranates all around the top part, all made of brass. The second pillar with its pomegranates was the same.

и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълб с наровете.

23 T here were ninety-six pomegranates on the sides. There were one hundred pomegranates on the network all around. The People Taken to Babylon

Имаше деветдесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

24 T hen the captain of the prison soldiers took Seraiah, the head religious leader, and Zephaniah, the second religious leader, and the three door keepers of the Lord’s house.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

25 H e also took from the city one captain who had been over the men of war, and seven of the king’s wise men who were found in the city. He took the writer who worked for the captain of the army, who called together the people of the land. And he took sixty men of the land who were found in the city.

и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

26 N ebuzaradan the captain of the prison soldiers took them and brought them to the king of Babylon at Riblah,

и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

27 a nd the king of Babylon killed them. He put them to death at Riblah in the land of Hamath. So Judah was led out of its land in chains.

И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

28 T hese are the people whom Nebuchadnezzar carried away to Babylon: In the seventh year he took 3, 023 Jews.

А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

29 I n the eighteenth year of Nebuchadnezzar he took 832 people from Jerusalem.

в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

30 I n the twenty-third year of Nebuchadnezzar, Nebuzaradan the captain of the prison soldiers took away 745 Jews. There were 4, 600 people taken away in all.

а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 O n the twenty-fifth day of the twelfth month in the thirty-seventh year since King Jehoiachin of Judah was taken away to Babylon, Evilmerodach king of Babylon showed favor to Jehoiachin king of Judah. It was the first year of his rule, and he brought Jehoiachin out of prison.

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

32 H e spoke to him with kindness, and gave him a seat of honor higher than the other kings who were with him in Babylon.

и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

33 S o Jehoiachin changed from his prison clothes, and ate with the king every day for the rest of his life.

и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

34 A nd a share of money was given to him by the king of Babylon every day as long as he lived, until the day of his death.

А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.