1 I t was told to Sanballat, Tobiah, Geshem the Arab, and to the rest of those who hated us that I had built the wall again. They were told that the wall had no more open places, but I had not yet set up the doors in the gates.

А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

2 S o Sanballat and Geshem sent word to me, saying, “Come, let us meet together in one of the villages in the plain of Ono.” But they were planning to hurt or kill me.

Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

3 S o I sent men with word to them, saying, “I am doing a great work and I cannot come down. Why should the work stop while I leave it and come down to you?”

И пратих им човеци да кажат: защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

4 T hey sent word to me four times in this way, and I gave them the same answer.

И пращаха до мене четири пъти по същия начин: но аз им отговарях все така.

5 T hen Sanballat sent his servant to me in the same way for a fifth time, with an open letter in his hand.

Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

6 I n it was written, “It is said among the nations, and Gashmu says that you and the Jews are planning to turn against the king. This is why you are building the wall again. It is said that you wish to be their king.

в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

7 Y ou have also chosen men who tell what will happen to speak to the people in Jerusalem about you, saying, ‘A king is in Judah!’ Now this will be told to the king. So come now, let us meet to speak with each other.”

Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

8 T hen I sent word to him, saying, “No such things as you say have been done. You are making them up in your own mind.”

Тогава пратих до него човеци да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

9 F or they all wanted to make us afraid, thinking, “Their hands will become weak and the work will not be done.” But now, O God, strengthen my hands.

Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.

10 W hen I went into the house of Shemaiah the son of Delaiah, son of Mehetabel, who was at home said, “Let us meet together inside the house of God, and close the doors of the Lord’s house for they are coming to kill you. They are coming to kill you at night.”

Тогава аз отидох в къщата на Самаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

11 B ut I said, “Should a man like me run away? And could a man such as I go into the house of God to save his life? I will not go in.”

Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

12 T hen I understood that God had not sent him. He had spoken these words against me because Tobiah and Sanballat had paid him to do it.

И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкрепили.

13 H e had been paid to try to make me afraid and to do as he said and sin, so they would have sinful things to say about me and put me to shame.

С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

14 O my God, remember Tobiah and Sanballat by these works of theirs. And remember Noadiah and the rest of the men who tell what will happen who were trying to make me afraid. The Wall Is Finished

Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за други пророци, които искаха да ме плашат.

15 S o the wall was finished on the twenty-fifth day of the month of Elul, in fifty-two days.

Така се свърши стената на двадест и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.

16 W hen all those who hated us heard about it, all the nations around us were afraid and troubled. For they saw that this work had been done with the help of our God.

И когато чуха това всичките ни неприятели, тогова всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

17 I n those days the rulers of Judah sent many letters to Tobiah, and Tobiah’s letters came to them.

При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и писма от Товия дохождаха до тях.

18 F or many in Judah were joined by promise to him because he was the son-in-law of Shecaniah the son of Arah. And his son Jehohanan had married the daughter of Meshullam, son of Berechiah.

Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщеря на Месулама Варахиевия син.

19 A lso they spoke about Tobiah’s good works in front of me, and told my words to him. Then Tobiah sent letters to make me afraid.

Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма за да уплаши.