1 N ow after the death of Saul, David returned from killing the Amalekites and stayed two days in Ziklag.

След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

2 O n the third day, a man came from the tents of Saul. His clothes were torn and he had dust on his head. When he came to David, he fell with his face to the ground.

на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

3 D avid said to him, “Where do you come from?” And he answered, “I have run away from the tents of Israel.”

И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

4 D avid said to him, “How did it go? Tell me.” And the man said, “The people have run from the battle. Many have fallen and are dead. Saul and his son Jonathan are dead also.”

И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

5 D avid said to the young man, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?”

Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?

6 T he young man said, “I happened to be on Mount Gilboa. There I saw Saul holding himself up with his spear. The war-wagons and the horsemen were coming close after him.

И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.

7 W hen he looked behind him, he saw me. He called to me and I said, ‘Here I am.’

И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8 H e said to me, ‘Who are you?’ And I answered, ‘I am an Amalekite.’

И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

9 T hen he said to me, ‘I beg you, stand beside me and kill me. I am in pain, and yet I am still alive.’

Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

10 S o I stood beside him and killed him, because I knew he could not live after he had fallen. Then I took the crown which was on his head and the beautiful gold band which he wore on his arm, and I have brought them here to my lord.”

И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11 T hen David took hold of his clothes and tore them, and so did all the men who were with him.

Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него

12 T hey cried in sorrow and did not eat until evening, because of Saul and his son Jonathan, and of the people of the Lord and of the family of Israel. For they had fallen by the sword.

И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

13 D avid said to the young man, “Where are you from?” And he answered, “I am the son of one from another land, an Amalekite.”

А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 T hen David said to him, “Why were you not afraid to put out your hand to destroy the Lord’s chosen one?”

И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

15 T hen David called one of the young men and said, “Go, cut him down.” So he hit him and he died.

И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

16 D avid said to him, “Your blood is on your head. Because your mouth has spoken against you, saying, ‘I have killed the Lord’s chosen one.’” David’s Song of Sorrow for Saul and Jonathan

И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник

17 T hen David sang a song of sorrow for Saul and his son Jonathan.

Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

18 H e told them to teach the song of the bow to the people of Judah. See, it is written in the book of Jashar.

(и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

19 “ O Israel, your beauty is destroyed on your high places! How have the powerful fallen!

Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.

20 D o not tell about it in Gath. Do not tell about it in the streets of Ashkelon, or the daughters of the Philistines might be filled with joy. The daughters of those who have not gone through our religious act might be filled with joy.

Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 O mountains of Gilboa, do not let the water that is on the grass in the early morning or rain be on you. Let not grass be grown on your fields. For there the covering of the powerful was made dirty, the covering of Saul, as if he had not been set apart with oil.

Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.

22 T he bow of Jonathan did not turn away. The sword of Saul did not return empty. They did not turn from the blood of the dead and the fat of the powerful.

От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

23 S aul and Jonathan were loved and pleasing in their life. And they were not divided in their death. They were faster than eagles. They were stronger than lions.

Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

24 O daughters of Israel, cry for Saul. He dressed you in fine red clothing. He put on your clothing objects of gold.

Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

25 H ow have the powerful fallen in the center of the battle! Jonathan has been killed on your high places.

Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти

26 I am troubled because of you, my brother Jonathan. You have been very pleasing to me. Your love to me was greater than the love of women.

Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

27 H ow have the powerful fallen, and the bows and swords of war destroyed!”

Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!