1 “ Where has your loved one gone, O most beautiful among women? Where has your loved one turned, that we may look for him with you?” The Woman

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 “ My love has gone down to his garden, to the beds of spices. He has gone to feed his flock in the gardens and to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 I am my love’s, and my love is mine, he who feeds his flock among the lilies.” The Fifth Song King Solomon

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 “ You are as beautiful as Tirzah, my love, as beautiful as Jerusalem. You are to be feared as an army with flags.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 T urn your eyes away from me, for they trouble me. Your hair is like a flock of goats that has come down from Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 Y our teeth are like a flock of sheep which has come up from the washing. All of them give birth to two lambs at a time, and not one of them has lost her young.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 T he sides of your forehead are like a piece of a pomegranate behind your face-covering.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 T here are sixty queens, and eighty women kept who act like wives, and there are too many young women to number who have never had a man.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 B ut my dove, my perfect one, is special. She is her mother’s only daughter. She is the pure child of the one who gave birth to her. The young women saw her and knew she was honored. The queens and the women who act as wives praised her, saying,

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 ‘ Who is this that looks out like the first light of day? She is as beautiful as the full moon, as pure as the sun. She is to be feared as an army with flags.’” The Woman

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 “ I went down to the field of nut trees to see the flowers of the valley, to see if the vines or the pomegranates had flowers.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 B efore I knew it, I wanted to be over the war-wagons of the princes of my people.” Women of Jerusalem

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 “ Return, return, O Shulammite! Return, return, that we may look upon you!” The Woman “Why should you look upon the Shulammite, as upon a dance in front of two armies?”

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!