1 W hither hath thy beloved gone, O fair among women? Whither hath thy beloved turned, And we seek him with thee?

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 M y beloved went down to his garden, To the beds of the spice, To delight himself in the gardens, and to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 I my beloved's, and my beloved mine, Who is delighting himself among the lilies.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 F air thou, my friend, as Tirzah, Comely as Jerusalem, Awe-inspiring as bannered hosts.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 T urn round thine eyes from before me, Because they have made me proud. Thy hair as a row of the goats, That have shone from Gilead,

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T hy teeth as a row of the lambs, That have come up from the washing, Because all of them are forming twins, And a bereaved one is not among them.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 A s the work of the pomegranate thy temple behind thy veil.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 S ixty are queens, and eighty concubines, And virgins without number.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 O ne is my dove, my perfect one, One she of her mother, The choice one she of her that bare her, Daughters saw, and pronounce her happy, Queens and concubines, and they praise her.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 ` Who this that is looking forth as morning, Fair as the moon -- clear as the sun, Awe-inspiring as bannered hosts?'

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 U nto a garden of nuts I went down, To look on the buds of the valley, To see whither the vine had flourished, The pomegranates had blossomed --

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 I knew not my soul, It made me -- chariots of my people Nadib.

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulammith! Return, return, and we look upon thee. What do ye see in Shulammith?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!