1 L o, Jehovah is emptying the land, And is making it waste, And hath overturned its face, And hath scattered its inhabitants.
Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 A nd it hath been -- as a people so a priest, As the servant so his master, As the maid-servant so her mistress, As the buyer so the seller, As the lender so the borrower, As the usurer so he who is lifting on himself.
И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
3 U tterly emptied is the land, and utterly spoiled, For Jehovah hath spoken this word:
Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 M ourned, faded hath the land, Languished, faded hath the world, Languished have they -- the high place of the people of the land.
Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 A nd the land hath been defiled under its inhabitants, Because they have transgressed laws, They have changed a statute, They have made void a covenant age-during.
Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 T herefore a curse hath consumed the land, And the inhabitants in it are become desolate, Therefore consumed have been inhabitants of the land, And few men have been left.
Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 M ourned hath the new wine, languished the vine, Sighed have all the joyful of heart.
Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.
8 C eased hath the joy of tabrets, Ceased hath the noise of exulting ones, Ceased hath the joy of a harp.
Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 W ith a song they drink not wine, Bitter is strong drink to those drinking it.
Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 I t was broken down -- a city of emptiness, Shut hath been every house from entrance.
Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 A cry over the wine in out-places, Darkened hath been all joy, Removed hath been the joy of the land.
Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.
12 L eft in the city desolation, And wasting is the gate smitten.
В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 W hen thus it is in the heart of the land, In the midst of the peoples, As the compassing of the olive, As gleanings when harvest hath been finished,
Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 T hey -- they lift up their voice, They sing of the excellency of Jehovah, They have cried aloud from the sea.
Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 T herefore in prosperity honour ye Jehovah, In isles of the sea, the name of Jehovah, God of Israel.
Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 F rom the skirt of the earth we heard songs, The desire of the righteous. And I say, `Leanness to me, Leanness to me, wo to me.' Treacherous dealers dealt treacherously, Yea, treachery, treacherous dealers dealt treacherously.
От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 F ear, and a snare, and a gin, on thee, O inhabitant of the land.
Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 A nd it hath come to pass, He who is fleeing from the noise of the fear Doth fall into the snare, And he who is coming up from the midst of the snare, Is captured by the gin, For windows on high have been opened, And shaken are foundations of the land.
Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 U tterly broken down hath been the land, Utterly broken hath been the land, Utterly moved hath been the land.
Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 S tagger greatly doth the land as a drunkard, And it hath been moved as a lodge, And heavy on it hath been its transgression, And it hath fallen, and addeth not to rise.
Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.
21 A nd it hath come to pass, in that day, Jehovah layeth a charge on the host of the high place in the high place, And on the kings of the land on the land.
И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 A nd they have been gathered -- A gathering of bound ones in a pit, And shut up they have been in a prison, And after a multitude of days are inspected.
И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 A nd confounded hath been the moon, And ashamed hath been the sun, For reigned hath Jehovah of Hosts In mount Zion, and in Jerusalem, And over-against His elders -- honour!
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.