1 A nd Elihu addeth and saith: --

И Елиу продължавайки рече:

2 H onour me a little, and I shew thee, That yet for God words.

Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 I lift up my knowledge from afar, And to my Maker I ascribe righteousness.

Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;

4 F or, truly, my words not false, The perfect in knowledge with thee.

Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 L o, God mighty, and despiseth not, Mighty power heart.

Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 H e reviveth not the wicked, And the judgment of the poor appointeth;

Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 H e withdraweth not from the righteous His eyes, And kings on the throne, And causeth them to sit for ever, and they are high,

Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 A nd if prisoners in fetters They are captured with cords of affliction,

А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 T hen He declareth to them their work, And their transgressions, Because they have become mighty,

Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 A nd He uncovereth their ear for instruction, And saith that they turn back from iniquity.

Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 I f they do hear and serve, They complete their days in good, And their years in pleasantness.

И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 A nd if they do not hearken, By the dart they pass away, And expire without knowledge.

Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 A nd the profane in heart set the face, They cry not when He hath bound them.

А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;

14 T heir soul dieth in youth, And their life among the defiled.

Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

15 H e draweth out the afflicted in his affliction, And uncovereth in oppression their ear.

Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 A nd also He moved thee from a strait place, a broad place -- no straitness under it, And the sitting beyond of thy table Hath been full of fatness.

И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 A nd the judgment of the wicked thou hast fulfilled, Judgment and justice are upheld -- because of fury,

Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

18 L est He move thee with a stroke, And the abundance of an atonement turn thee not aside.

Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 D oth He value thy riches? He hath gold, and all the forces of power.

Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 D esire not the night, For the going up of peoples in their stead.

Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 T ake heed -- do not turn unto iniquity, For on this thou hast fixed Rather than affliction.

Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 L o, God doth sit on high by His power, Who like Him -- a teacher?

Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 W ho hath appointed unto Him his way? And who said, `Thou hast done iniquity?'

Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 R emember that thou magnify His work That men have beheld.

Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 A ll men have looked on it, Man looketh attentively from afar.

В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 L o, God high, And we know not the number of His years, Yea, there no searching.

Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 W hen He doth diminish droppings of the waters, They refine rain according to its vapour,

Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 W hich clouds do drop, They distil on man abundantly.

Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 Y ea, doth understand The spreadings out of a cloud? The noises of His tabernacle?

Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

30 L o, He hath spread over it His light, And the roots of the sea He hath covered,

Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 F or by them He doth judge peoples, He giveth food in abundance.

(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 B y two palms He hath covered the light, And layeth a charge over it in meeting,

Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 H e sheweth by it his friend substance, Anger against perversity.

Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.