1 T o the Overseer. -- A Psalm by David. Jehovah, Thou hast searched me, and knowest.

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

2 T hou -- Thou hast known my sitting down, And my rising up, Thou hast attended to my thoughts from afar.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3 M y path and my couch Thou hast fanned, And all my ways hast been acquainted.

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4 F or there is not a word in my tongue, Lo, O Jehovah, Thou hast known it all!

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5 B ehind and before Thou hast besieged me, And Thou dost place on me Thy hand.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6 K nowledge too wonderful for me, It hath been set on high, I am not able for it.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

7 W hither do I go from Thy Spirit? And whither from Thy face do I flee?

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8 I f I ascend the heavens -- there Thou, And spread out a couch in Sheol, lo, Thee!

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

9 I take the wings of morning, I dwell in the uttermost part of the sea,

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

10 A lso there Thy hand doth lead me, And Thy right hand doth hold me.

Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

11 A nd I say, `Surely darkness bruiseth me, Then night light to me.

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

12 A lso darkness hideth not from Thee, And night as day shineth, as darkness so light.

То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13 F or Thou -- Thou hast possessed my reins, Thou dost cover me in my mother's belly.

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 I confess Thee, because that wonders I have been distinguished. Wonderful Thy works, And my soul is knowing well.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

15 M y substance was not hid from Thee, When I was made in secret, Curiously wrought in the lower part of earth.

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

16 M ine unformed substance Thine eyes saw, And on Thy book all of them are written, The days they were formed -- And not one among them.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 A nd to me how precious have been Thy thoughts, O God, how great hath been their sum!

И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 I recount them! than the sand they are more, I have waked, and I am still with Thee.

Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

19 D ost Thou slay, O God, the wicked? Then, men of blood, turn aside from me!

Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 W ho exchange Thee for wickedness, Lifted up to vanity Thine enemies.

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

21 D o not I hate, Jehovah, those hating Thee? And with Thy withstanders grieve myself?

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 p erfect hatred I have hated them, Enemies they have become to me.

Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

23 S earch me, O God, and know my heart, Try me, and know my thoughts,

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 A nd see if a grievous way be in me, And lead me in a way age-during!

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.