1 A nd Jehoram son of Ahab hath reigned over Israel, in Samaria, in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigneth twelve years,

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2 a nd doth the evil thing in the eyes of Jehovah, only not like his father, and like his mother, and he turneth aside the standing-pillar of Baal that his father made;

Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3 o nly to the sins of Jeroboam son of Nebat that he caused Israel to sin he hath cleaved, he hath not turned aside from it.

Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4 A nd Mesha king of Moab was a sheep-master, and he rendered to the king of Israel a hundred thousand lambs, and a hundred thousand rams, wool,

А моявският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5 a nd it cometh to pass at the death of Ahab, that the king of Moab transgresseth against the king of Israel.

Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6 A nd king Jehoram goeth out in that day from Samaria, and inspecteth all Israel,

Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

7 a nd goeth and sendeth unto Jehoshaphat king of Judah, saying, `The king of Moab hath transgressed against me; dost thou go with me unto Moab for battle?' and he saith, `I go up, as I, so thou; as my people, so thy people; as my horses, so thy horses.

И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза:Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8 A nd he saith, `Where this -- the way we go up?' and he saith, `The way of the wilderness of Edom.'

Попита още: Праз кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9 A nd the king of Israel goeth, and the king of Judah, and the king of Edom, and they turn round the way seven days, and there hath been no water for the camp, and for the cattle that at their feet,

И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 a nd the king of Israel saith, `Alas, for Jehovah hath called for these three kings, to give them into the hand of Moab.'

Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 A nd Jehoshaphat saith, `Is there not here a prophet of Jehovah, and we seek Jehovah by him?' And one of the servants of the king of Israel answereth and saith, `Here Elisha son of Shaphat, who poured water on the hands of Elijah.'

А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 A nd Jehoshaphat saith, `The word of Jehovah is with him;' and go down unto him do the king of Israel, and Jehoshaphat, and the king of Edom.

И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 A nd Elisha saith unto the king of Israel, `What -- to me and to thee? go unto the prophets of thy father, and unto the prophets of thy mother;' and the king of Israel saith to him, `Nay, for Jehovah hath called for these three kings to give them into the hand of Moab.'

А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

14 A nd Elisha saith, `Jehovah of Hosts liveth, before whom I have stood; for unless the face of Jehoshaphat king of Judah I am lifting up, I do not look unto thee, nor see thee;

А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 a nd now, bring to me a minstrel; and it hath been, at the playing of the minstrel, that the hand of Jehovah is on him,

но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 a nd he saith, `Thus said Jehovah, Make this valley ditches -- ditches;

И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 f or thus said Jehovah, Ye do not see wind, nor do ye see rain, and that valley is full of water, and ye have drunk -- ye, and your cattle, and your beasts.

защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 ` And this hath been light in the eyes of Jehovah, and he hath given Moab into your hand,

Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 a nd ye have smitten every fenced city, and every choice city, and every good tree ye cause to fall, and all fountains of waters ye stop, and every good portion ye mar with stones.'

и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще захушите всичките водни извори, и ще запушите с камъни всяка добра площ земя.

20 A nd it cometh to pass in the morning, at the ascending of the -present, that lo, waters are coming in from the way of Edom, and the land is filled with the waters,

И на сутрента, когато се принасяше принос, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 a nd all Moab have heard that the kings have come up to fight against them, and they are called together, from every one girding on a girdle and upward, and they stand by the border.

А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всичко, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 A nd they rise early in the morning, and the sun hath shone on the waters, and the Moabites see, from over-against, the waters red as blood,

И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща чарвени като кръв, рекоха:

23 a nd say, `Blood this; the kings have been surely destroyed, and they smite each his neighbour; and now for spoil, Moab!'

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили един едни други; сега, прочее, на користите Моаве!

24 A nd they come in unto the camp of Israel, and the Israelites rise, and smite the Moabites, and they flee from their face; and they enter into Moab, so as to smite Moab,

А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

25 a nd the cities they break down, and every good portion they cast each his stone, and have filled it, and every fountain of water they stop, and every good tree they cause to fall -- till one had left its stones in Kir-Haraseth, and the slingers go round and smite it.

И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

26 A nd the king of Moab seeth that the battle has been too strong for him, and he taketh with him seven hundred men, drawing sword, to cleave through unto the king of Edom, and they have not been able,

И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път, до едомския цар; но не можаха.

27 a nd he taketh his son, the first-born who reigneth in his stead, and causeth him to ascend -- a burnt-offering on the wall, and there is great wrath against Israel, and they journey from off him, and turn back to the land.

Тогава Той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.