1 A nd Job answereth and saith: --

А Иов в отговор рече:

2 T ruly I have known that so, And what -- is man righteous with God?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he delight to strive with Him -- He doth not answer him one of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 W ise in heart and strong in power -- Who hath hardened toward Him and is at peace?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 W ho is removing mountains, And they have not known, Who hath overturned them in His anger.

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 W ho is shaking earth from its place, And its pillars move themselves.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 W ho is speaking to the sun, and it riseth not, And the stars He sealeth up.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 S tretching out the heavens by Himself, And treading on the heights of the sea,

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 M aking Osh, Kesil, and Kimah, And the inner chambers of the south.

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 D oing great things till there is no searching, And wonderful, till there is no numbering.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 L o, He goeth over by me, and I see not, And He passeth on, and I attend not to it.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 L o, He snatches away, who bringeth it back? Who saith unto Him, `What dost Thou?'

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 G od doth not turn back His anger, Under Him bowed have proud helpers.

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less do I -- I answer Him? Choose out my words with Him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 W hom, though I were righteous, I answer not, For my judgment I make supplication.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 T hough I had called and He answereth me, I do not believe that He giveth ear my voice.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 B ecause with a tempest He bruiseth me, And hath multiplied my wounds for nought.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 H e permitteth me not to refresh my spirit, But filleth me with bitter things.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 I f of power, lo, the Strong One; And if of judgment -- who doth convene me?

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 I f I be righteous, Mine mouth doth declare me wicked, Perfect I am! -- it declareth me perverse.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 P erfect I am! -- I know not my soul, I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 I t is the same thing, therefore I said, `The perfect and the wicked He is consuming.'

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 I f a scourge doth put to death suddenly, At the trial of the innocent He laugheth.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 E arth hath been given Into the hand of the wicked one. The face of its judges he covereth, If not -- where, who he?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 M y days have been swifter than a runner, They have fled, they have not seen good,

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 T hey have passed on with ships of reed, As an eagle darteth on food.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 T hough I say, `I forget my talking, I forsake my corner, and I brighten up!'

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 I have been afraid of all my griefs, I have known that Thou dost not acquit me.

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I -- I am become wicked; why this? vain I labour.

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 I f I have washed myself with snow-water, And purified with soap my hands,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 T hen in corruption Thou dost dip me, And my garments have abominated me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 B ut if a man like myself -- I answer him, We come together into judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 I f there were between us an umpire, He doth place his hand on us both.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 H e doth turn aside from off me his rod, And His terror doth not make me afraid,

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 I speak, and do not fear Him, But I am not right with myself.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.