1 R espondió Job, y dijo:

А Иов в отговор рече:

2 C iertamente yo sé que es así; ¿Y cómo se justificará el hombre ante Dios?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 S i quisiera discutir con él, No le podrá responder a una cosa entre mil.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 É l es sabio de corazón, y poderoso en fuerzas; ¿Quién se endureció contra él, y le fue bien?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 É l arranca los montes con su furor, Y no saben quién los trastornó;

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 É l sacude la tierra de su lugar, Y hace temblar sus columnas;

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 É l manda al sol, y no sale; Y guarda bajo sello las estrellas;

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 É l solo extendió los cielos, Y anda sobre las olas del mar;

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 É l hizo la Osa, el Orión y las Pléyades, Y las ocultas constelaciones del sur;

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 É l hace prodigios incomprensibles, Y maravillas sinnúmero.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 H e aquí que él pasará delante de mí, y yo no lo veré; Se deslizará, y no lo percibiré.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 H e aquí, arrebatará su presa; ¿quién le hará restituir? ¿Quién le dirá: Qué haces?

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 D ios no ceja en su cólera, Y debajo de él se abaten los que ayudan a Rahab.

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 ¿ Cuánto menos le responderé yo, Y hablaré con él palabras escogidas?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 A unque tuviera yo razón, no respondería; Antes habría de implorar clemencia a mi juez.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 S i yo le invocara, y él me respondiese, Aún no creería que hubiese escuchado mi voz.

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 P orque me ha quebrantado con tempestad, Y ha aumentado mis heridas sin causa.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 N o me ha concedido que tome respiro, Sino que me ha llenado de amarguras.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 S i hablásemos de su potencia, por cierto es fuerte; Si de juicio, ¿quién le emplazará?

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 S i yo me justificase, me condenaría mi boca; Si me tuviese por perfecto, esto me haría inicuo.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 ¿ Soy acaso intachable? Ni yo mismo me conozco; desprecio mi vida.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 U na cosa resta que yo diga: Al perfecto y al impío él los consume.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 S i un azote acarrea la muerte de improviso, Se ríe del sufrimiento de los inocentes.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 L a tierra es entregada en manos de los impíos, Y él cubre el rostro de sus jueces, Si no es él, ¿quién es? ¿Dónde está?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 M is días han sido más ligeros que un correo; Huyeron sin haber gustado la dicha.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 S e deslizaron como lanchas de papiro; Como el águila que se arroja sobre la presa.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 S i yo dijese: Olvidaré mi queja, Dejaré mi triste semblante, y me alegraré,

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 M e turban todos mis dolores; Sé que no me tendrás por inocente.

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Y si soy culpable, ¿Para qué trabajaré en vano?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 A unque me lave con aguas de nieve, Y limpie mis manos con la limpieza más esmerada,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 A ún me hundirías en el fango, Y mis propios vestidos me abominarían.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 P orque él no es hombre como yo, para que yo le responda, Y vengamos juntamente a juicio.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 N o hay entre nosotros árbitro Que ponga su mano sobre nosotros dos.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 Q uite de sobre mí su vara, Y su terror no me espante.

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 E ntonces hablaré, y no le temeré; Porque en este estado no soy dueño de mí.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.