1 ¡ Cuán hermosa eres, amiga mía! ¡Qué hermosa eres! Tus ojos como de paloma, por entre el velo; Tus cabellos como manada de cabras Que se recuestan en las laderas de Galaad.

Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

2 T us dientes como manadas de ovejas trasquiladas, Que suben del baño, Todas con crías gemelas, Y ninguna entre ellas estéril.

Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

3 T us labios como hilo de grana, Y tu hablar, encantador; Tus mejillas, como mitades de granada detrás de tu velo.

Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4 T u cuello, como la torre de David, edificada para trofeos; Mil escudos están colgados en ella, Todos escudos de valientes.

Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

5 T us dos pechos, como crías gemelas de gacela, Que se apacientan entre lirios.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6 H asta que apunte el día y huyan las sombras, Me iré al monte de la mirra, Y al collado del incienso.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 T oda tú eres hermosa, amiga mía, Y en ti no hay defecto.

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8 V en conmigo desde el Líbano, oh esposa mía; Ven conmigo desde el Líbano, Mira desde la cumbre del Amaná, Desde la cumbre del Senir y del Hermón, Desde las guaridas de los leones, Desde los montes de los leopardos.

Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 M e has robado el corazón, hermana, esposa mía; Has apresado mi corazón con una sola de tus miradas, Con una gargantilla de tu cuello.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

10 ¡ Cuán dulces son tus caricias, hermana, esposa mía! ¡Cuánto mejores que el vino tus amores, Y la fragancia de tus perfumes más que todas las especias aromáticas!

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 C omo panal de miel destilan tus labios, oh esposa; Miel y leche hay debajo de tu lengua; Y el olor de tus vestidos como el olor del Líbano.

От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 H uerto cerrado eres, hermana mía, esposa mía; Fuente cerrada, fuente sellada.

Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

13 T us renuevos son paraíso de granados, con frutos suaves. Con flores de alheña y nardos;

Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 N ardo y azafrán, caña aromática y canela, Con todos los árboles de incienso; Mirra y áloe, con todas las principales especias aromáticas.

Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 L a fuente de los huertos, Es pozo de aguas vivas, Que descienden del Líbano.

Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 L evántate, Aquilón, y ven, Austro; Soplad en mi huerto, despréndanse sus aromas. Venga mi amado a su huerto, Y coma de su dulce fruta.

Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.