1 ¡ Qué hermosa eres, amada mía, qué hermosa eres! ¡Tus ojos son como palomas en medio de tus guedejas! Tus cabellos, como manada de cabras que bajan retozando las laderas de Galaad.

Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

2 T us dientes, como manada de ovejas que suben del baño recién trasquiladas, todas con crías gemelas, ninguna entre ellas estéril.

Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

3 T us labios son como un hilo de grana; tu hablar, cadencioso; tus mejillas, como gajos de granada detrás de tu velo.

Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4 T u cuello, como la torre de David, edificada para armería: de ella cuelgan mil escudos, escudos todos de valientes.

Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

5 T us dos pechos, como gemelos de gacela que se apacientan entre lirios.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6 M ientras despunta el día y huyen las sombras, me iré al monte de la mirra, a la colina del incienso.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7 ¡ Qué hermosa eres, amada mía! No hay defecto en ti.

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8 V en conmigo del Líbano, esposa mía; baja del Líbano conmigo. Mira desde la cumbre del Amana, desde la cumbre del Senir y del Hermón, desde las guaridas de los leones, desde los montes de los leopardos.

Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 M e robaste el corazón, hermana, esposa mía; me robaste el corazón con una mirada tuya, con una gargantilla de tu cuello.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

10 ¡ Cuán hermosos son tus amores, hermana, esposa mía! ¡Cuánto mejores que el vino tus amores, y la fragancia de tus perfumes más que toda especia aromática!

Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 ¡ Esposa mía! Tus labios, como un panal, destilan miel; miel y leche hay debajo de tu lengua, y el aroma de tus vestidos es como la fragancia del Líbano.

От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 J ardín cerrado eres, hermana mía, esposa mía; fuente cerrada, sellado manantial,

Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

13 v ergel de renuevos de granado, de frutos suaves, de flores de alheña y de nardos,

Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 n ardo y azafrán, caña aromática y canela, árboles de incienso y de mirra, áloes y las más aromáticas especias.

Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 M anantial de los jardines, pozo de aguas vivas que descienden del Líbano. La esposa

Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 ¡ Levántate, Aquilón, y ven, Austro! ¡Soplad, y mi jardín desprenda sus aromas! ¡Venga mi amado a su jardín y coma de sus dulces frutos!

Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.