1 A conteció después, que Jesús iba por todas las ciudades y aldeas, predicando y anunciando el evangelio del reino de Dios. Lo acompañaban los doce

И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2 y algunas mujeres que habían sido sanadas de espíritus malos y de enfermedades: María, que se llamaba Magdalena, de la que habían salido siete demonios,

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

3 J uana, mujer de Chuza, intendente de Herodes, Susana y otras muchas que ayudaban con sus bienes. Parábola del sembrador

и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.

4 J untándose una gran multitud y los que de cada ciudad venían a él, les dijo por parábola:

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5 « El sembrador salió a sembrar su semilla; y mientras sembraba, una parte cayó junto al camino, fue pisoteada y las aves del cielo se la comieron.

Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6 O tra parte cayó sobre la piedra y, después de nacer, se secó, porque no tenía humedad.

А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7 O tra parte cayó entre espinos, y los espinos que nacieron juntamente con ella la ahogaron.

Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.

8 Y otra parte cayó en buena tierra, nació y llevó fruto a ciento por uno.» Hablando estas cosas, decía con fuerte voz: «El que tiene oídos para oír, oiga.»

А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 S us discípulos le preguntaron: —¿Qué significa esta parábola?

А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

10 É l dijo: —A vosotros os es dado conocer los misterios del reino de Dios, pero a los otros por parábolas, para que viendo no vean y oyendo no entiendan.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 » Ésta es, pues, la parábola: La semilla es la palabra de Dios.

Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

12 L os de junto al camino son los que oyen, pero luego viene el diablo y quita de su corazón la palabra para que no crean y se salven.

А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 L os de sobre la piedra son los que, habiendo oído, reciben la palabra con gozo, pero no tienen raíces; creen por algún tiempo, pero en el tiempo de la prueba se apartan.

Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14 L a que cayó entre espinos son los que oyen pero luego se van y son ahogados por las preocupaciones, las riquezas y los placeres de la vida, y no llevan fruto.

Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 P ero la que cayó en buena tierra son los que con corazón bueno y recto retienen la palabra oída, y dan fruto con perseverancia. La parábola de la lámpara

А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16 » Nadie enciende una luz para después cubrirla con una vasija, ni la pone debajo de la cama, sino que la pone en un candelero para que los que entren vean la luz.

И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 A sí nada hay oculto que no haya de ser descubierto, ni escondido que no haya de ser conocido y de salir a la luz.

Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

18 M irad, pues, cómo oís, porque a todo el que tiene, se le dará, y a todo el que no tiene, aun lo que piensa tener se le quitará. La madre y los hermanos de Jesús

Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19 E ntonces su madre y sus hermanos vinieron a él; pero no podían llegar hasta él por causa de la multitud.

И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 Y se le avisó, diciendo: —Tu madre y tus hermanos están fuera y quieren verte.

И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 É l entonces respondiendo, les dijo: —Mi madre y mis hermanos son los que oyen la palabra de Dios y la obedecen. Jesús calma la tempestad

А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 A conteció un día, que entró en una barca con sus discípulos y les dijo: —Pasemos al otro lado del lago. Y partieron.

А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 P ero, mientras navegaban, él se durmió. Y se desencadenó una tempestad de viento en el lago, y se anegaban y peligraban.

А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24 V inieron a él y lo despertaron, diciendo: —¡Maestro, Maestro, que perecemos! Despertando él, reprendió al viento y a las olas; y cesaron y sobrevino la calma.

И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 Y les dijo: —¿Dónde está vuestra fe? Atemorizados, se maravillaban y se decían unos a otros: —¿Quién es éste, que aun a los vientos y a las aguas manda, y lo obedecen? El endemoniado gadareno

И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

26 A rribaron a la tierra de los gadarenos, que está en la ribera opuesta a Galilea.

И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 A l llegar él a tierra, vino a su encuentro un hombre de la ciudad, endemoniado desde hacía mucho tiempo; no vestía ropa ni habitaba en casa, sino en los sepulcros.

И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 A l ver a Jesús, lanzó un gran grito, y postrándose a sus pies exclamó a gran voz: —¿Qué tienes conmigo, Jesús, Hijo del Dios Altísimo? Te ruego que no me atormentes.

Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!

29 ( Jesús le ordenaba al espíritu impuro que saliera del hombre, pues hacía mucho tiempo que se había apoderado de él; y lo ataban con cadenas y grillos, pero, rompiendo las cadenas, era impelido por el demonio a los desiertos.)

Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 J esús le preguntó: —¿Cómo te llamas? Él dijo: —Legión. Muchos demonios habían entrado en él

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.

31 y le rogaban que no los mandara al abismo.

И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 H abía allí un hato de muchos cerdos que pacían en el monte; y le rogaron que los dejara entrar en ellos. Él les dio permiso.

А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 E ntonces los demonios salieron del hombre y entraron en los cerdos, y el hato se precipitó por un despeñadero al lago, y se ahogó.

И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 L os que apacentaban los cerdos, cuando vieron lo que había acontecido, huyeron y dieron aviso en la ciudad y por los campos.

А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 Y salieron a ver lo que había sucedido; vinieron a Jesús y hallaron al hombre de quien habían salido los demonios sentado a los pies de Jesús, vestido y en su cabal juicio; y tuvieron miedo.

И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 L os que lo habían visto les contaron cómo había sido salvado el endemoniado.

И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.

37 E ntonces toda la multitud de la región alrededor de los gadarenos le rogó que se alejara de ellos, pues tenían gran temor. Entró, pues, Jesús en la barca y se fue.

И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 E l hombre de quien habían salido los demonios le rogaba que lo dejara quedarse con él, pero Jesús lo despidió, diciendo:

А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:

39 — Vuélvete a tu casa y cuenta cuán grandes cosas ha hecho Dios contigo. Él, entonces, se fue, publicando por toda la ciudad cuán grandes cosas había hecho Jesús con él. La hija de Jairo, y la mujer que tocó el manto de Jesús

Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.

40 C uando volvió Jesús, lo recibió la multitud con gozo, pues todos lo esperaban.

А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 E ntonces llegó un hombre llamado Jairo, que era un alto dignatario de la sinagoga; postrándose a los pies de Jesús, le rogaba que entrara en su casa,

И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 p orque tenía una hija única, como de doce años, que se estaba muriendo. Y mientras iba, la multitud lo oprimía.

защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43 P ero una mujer que padecía de flujo de sangre desde hacía doce años, y que había gastado en médicos todo cuanto tenía y por ninguno había podido ser curada,

И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 s e le acercó por detrás y tocó el borde de su manto. Al instante se detuvo el flujo de su sangre.

се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.

45 E ntonces Jesús dijo: —¿Quién es el que me ha tocado? Todos lo negaban, y dijo Pedro y los que con él estaban: —Maestro, la multitud te aprieta y oprime, y preguntas: “¿Quién es el que me ha tocado?”

И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети,

46 P ero Jesús dijo: —Alguien me ha tocado, porque yo he sentido que ha salido poder de mí.

Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

47 E ntonces, cuando la mujer vio que había sido descubierta, vino temblando y, postrándose a sus pies, le declaró delante de todo el pueblo por qué causa lo había tocado y cómo al instante había sido sanada.

И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 É l le dijo: —Hija, tu fe te ha salvado; ve en paz.

А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

49 E staba hablando aún, cuando vino uno de casa del alto dignatario de la sinagoga a decirle: —Tu hija ha muerto; no molestes más al Maestro.

Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50 O yéndolo Jesús, le respondió: —No temas; cree solamente y será salva.

А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 E ntrando en la casa, no dejó entrar a nadie consigo, sino a Pedro, a Jacobo, a Juan y al padre y a la madre de la niña.

И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 T odos lloraban y hacían lamentación por ella. Pero él dijo: —No lloréis; no está muerta, sino que duerme.

И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 Y se burlaban de él, porque sabían que estaba muerta.

А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 P ero él, tomándola de la mano, clamó diciendo: —¡Muchacha, levántate!

Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55 E ntonces su espíritu volvió, e inmediatamente se levantó; y él mandó que se le diera de comer.

И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 S us padres estaban atónitos; pero Jesús les mandó que a nadie dijeran lo que había sucedido.

И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.