1 ¶ And it came to pass afterward that he went throughout every city and village, preaching and announcing the gospel of the kingdom of God, and the twelve with him,

И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2 a nd certain women, who had been healed of evil spirits and infirmities: Mary called Magdalene, out of whom went seven devils,

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

3 a nd Joanna the wife of Chuza, Herod’s steward, and Susanna, and many others who ministered unto him of their substance.

и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.

4 ¶ And when many people were gathered together and were come to him out of every city, he spoke by a parable:

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5 A sower went out to sow his seed, and as he sowed, some fell along the way, and it was trodden down, and the fowls of the air devoured it.

Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6 A nd some fell upon the rock, and as soon as it was sprung up, it withered away because it lacked moisture.

А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7 A nd some fell among thorns, and the thorns sprang up with it and choked it.

Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.

8 A nd some fell on good ground and sprang up and bore fruit a hundredfold. And when he had said these things, he cried, He that has ears to hear, let him hear.

А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 A nd his disciples asked him, saying, What might this parable be?

А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

10 A nd he said, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of God, but to the others in parables that seeing they might not see and hearing they might not understand.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 N ow the parable is this: The seed is the word of God.

Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

12 T hose along the way are those that hear; then comes the devil and takes away the word out of their hearts, lest they should believe and be saved.

А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 T hose on the rock are those that when they hear, receive the word with joy, but these have no root, who for a while believe and in time of temptation fall away.

Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14 A nd that which fell among thorns are those who when they have heard go forth and are choked with cares and riches and pleasures of this life and bring no fruit to perfection.

Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 B ut that on the good ground are those who in an honest and good heart, having heard the word, keep it and bring forth fruit with patience.

А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16 N o one when they have lighted a lamp cover it with a vessel or put it under a bed, but set it on a lampstand, that those who enter in may see the light.

И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 F or nothing is secret that shall not be made manifest, neither any thing hid that shall not be known and come to light.

Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

18 T ake heed therefore how ye hear, for whosoever has, to him shall be given; and whosoever has not, from him shall be taken even that which he seems to have.

Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19 T hen his mother and his brethren came to him and could not get to him for the crowd.

И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 A nd it was told him by certain who said, Thy mother and thy brethren stand outside, desiring to see thee.

И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 A nd he answered and said unto them, My mother and my brethren are those who hear the word of God and do it.

А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 ¶ Now it came to pass on a certain day, that he went into a ship with his disciples, and he said unto them, Let us go over unto the other side of the lake. And they launched forth.

А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 B ut as they sailed, he fell asleep; and there came down a storm of wind on the lake; and they were being filled with water and were in jeopardy.

А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24 A nd they came to him and awoke him, saying, Master, master, we perish. Then he arose and rebuked the wind and the raging of the water, and they ceased, and there was a calm.

И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 A nd he said unto them, Where is your faith? And they, being afraid, wondered, saying one to another, Who is this! for he even commands the winds and the water, and they obey him.

И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

26 A nd they arrived at the country of the Gadarenes, which is over against Galilee.

И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 A nd when he went forth to land, there met him out of the city a certain man, who had demons for a long time and wore no clothes, neither abode in any house, but in the tombs.

И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 W hen he saw Jesus, he cried out and fell down before him and with a loud voice said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of God most high? I beseech thee, torment me not.

Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!

29 ( For he had commanded the unclean spirit to come out of the man. For oftentimes it had caught him, and he was kept bound with chains and in fetters, and he broke the bands and was driven of the demon into the wilderness.)

Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 A nd Jesus asked him, saying, What is thy name? And he said, Legion, because many demons were entered into him.

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.

31 A nd they besought him that he would not command them to go out into the abyss.

И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 A nd there was there a herd of many swine feeding on the mountain, and they besought him that he would allow them to enter into them. And he allowed them.

А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 T hen the demons went out of the man and entered into the swine, and the herd ran violently down a steep place into the lake and were choked.

И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 W hen those that fed them saw what was done, they fled and went and told it in the city and in the country.

А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 T hen they went out to see what was done and came to Jesus and found the man, out of whom the demons were departed, sitting at the feet of Jesus, clothed, and in his right mind; and they were afraid.

И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 A nd those who saw it told them by what means he that was possessed of the demons was saved.

И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.

37 T hen the whole multitude of the country of the Gadarenes round about besought him to depart from them, for they were taken with great fear; and he went up into the ship and returned back again.

И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 N ow the man out of whom the demons were departed besought him that he might be with him, but Jesus sent him away, saying,

А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:

39 R eturn to thine own house and tell what great things God has done unto thee. And he went, preaching throughout the whole city what great things Jesus had done unto him.

Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.

40 ¶ And it came to pass that when Jesus returned, the people received him, for they were all waiting for him.

А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 A nd, behold, there came a man named Jairus, and he was a prince of the synagogue, and he fell down at Jesus’ feet and besought him that he would come into his house;

И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 f or he had an only daughter, about twelve years of age, and she lay dying. But as he went, the people thronged him.

защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43 A nd a woman having an issue of blood twelve years, who had spent all her living upon physicians but could not be healed by any,

И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 c ame behind him and touched the border of his garment, and immediately her issue of blood stopped.

се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.

45 T hen Jesus said, Who touched me? When all denied, Peter and those that were with him said, Master, the multitude throng thee and press thee, and sayest thou, Who touched me?

И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети,

46 A nd Jesus said, Someone has touched me, for I perceive that virtue is gone out of me.

Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

47 A nd when the woman saw that she was not hid, she came trembling, and falling down before him, she declared unto him before all the people for what cause she had touched him and how she was healed immediately.

И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 A nd he said unto her, Daughter, be of good comfort; thy faith has made thee whole; go in peace.

А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

49 W hile he yet spoke, there came one from the ruler of the synagogue’s house, saying to him, Thy daughter is dead; trouble not the Master.

Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50 B ut when Jesus heard it, he answered him, saying, Fear not; only believe, and she shall be made whole.

А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 A nd when he came into the house, he allowed no one to go in except Peter and James and John and the father and the mother of the maiden.

И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 A nd all wept and bewailed her, but he said, Weep not; she is not dead, but sleeps.

И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 A nd they laughed him to scorn, knowing that she was dead.

А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 A nd he put them all out and took her by the hand and called, saying, Maid, arise.

Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55 T hen her spirit returned, and she arose straightway, and he commanded to give her food.

И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 A nd her parents were astonished, but he charged them that they should tell no one what was done.

И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.