1 ¶ Do not be envious of evil men, neither desire to be with them.

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 F or their heart studies robbery, and their lips speak evil.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 ¶ Through wisdom the house shall be built, and with intelligence it shall be established:

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 A nd by knowledge shall the chambers be filled with all precious and beautiful riches.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 T he wise man is strong; and the man of understanding is a mighty man of valour.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 F or by wise counsel thou shalt make thy war, and in the multitude of counsellors there is saving health.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 ¶ Wisdom, is too high for a fool; he shall not open his mouth in the gate.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 H e that devises to do evil shall be called a man of evil designs.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 T he thought of the foolish is sin, and the scorner is an abomination to men.

Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 ¶ If thou art slack in the day of tribulation, thy strength shall be reduced.

Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 ¶ If thou forbear to deliver those that are drawn unto death and those that are ready to be slain,

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.

12 i f thou should say, Behold, we knew it not; shall not he that weighs the hearts understand it? and he that keeps thy soul, does he not know it? and shall he not render to every man according to his works?

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 ¶ My son, eat of the honey, because it is good, and of the honeycomb, which is sweet to thy taste:

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

14 S o shall the knowledge of wisdom be unto thy soul: if thou shalt find it, and in the end thy hope shall not be cut off.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 ¶ Do not lay in wait, O wicked man, against the dwelling of the righteous; do not spoil his resting place.

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 F or a just man falls seven times and rises up again, but the wicked shall fall into evil.

Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 ¶ Do not rejoice when thy enemy falls, and do not let thy heart be glad when he stumbles

Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 l est the LORD see it and it displease him, and he turn away his wrath from him.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 ¶ Do not meddle with those who are evil, neither be envious of the wicked;

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 f or the evil man shall not come to a good end; the fire of the wicked shall be put out.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 ¶ My son, fear the LORD and the king, and do not meddle with those that are given to change,

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 f or their calamity shall rise suddenly; and the ruin of them both, who shall know it?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

23 ¶ These things also belong to the wise. It is not good to have respect of persons in judgment.

И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.

24 H e that saith unto the wicked, Thou art righteous; him shall the peoples curse, nations shall abhor him:

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 B ut unto those that rebuke him shall be delight, and a blessing of good shall come upon them.

Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 T he lips of the one that gives a right answer shall be kissed.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 ¶ Prepare thy work without and make it fit for thyself in thine inheritance, and afterwards thou shalt build thine house.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 ¶ Do not be a false witness against thy neighbour, and do not flatter with thy lips.

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 D o not say, I will do unto him as he has done unto me; I will render to the man according to his work.

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 ¶ I went by the field of the slothful and by the vineyard of the man void of understanding,

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 a nd, behold, it was all grown over with thorns, and nettles had covered its face, and its stone wall was broken down.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена

32 T hen I saw, and considered it well: I looked upon it and received chastening.

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 Y et a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:

Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 S o shall thy poverty come as one that travels and thy want as an armed man.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,