1 ¶ Now it came to pass after this that Nahash the king of the sons of Ammon, died, and his son reigned in his stead.

След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2 A nd David said, I will show mercy unto Hanun, the son of Nahash, because his father showed mercy to me. And David sent ambassadors to comfort him concerning his father. So the slaves of David came into the land of the sons of Ammon to Hanun, to comfort him.

Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

3 B ut the princes of the sons of Ammon said to Hanun, Does it seem unto thee that David honours thy father, that he has sent comforters unto thee? Are not his slaves come unto thee to search and to overthrow and to spy out the land?

първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

4 T hen Hanun took David’s slaves and shaved them, and cut off their garments in half, exposing their buttocks and sent them away.

Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 T hen they left, and it was told David how the men were served. And he sent to meet them, for the men were greatly ashamed. And the king said, Tarry at Jericho until your beards are grown and then return.

И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 ¶ And when the sons of Ammon saw that they had made themselves odious to David, Hanun and the sons of Ammon sent a thousand talents of silver to hire chariots and horsemen out of Syria of the rivers (Mesopotamia), and out of Syria of Maachah and out of Zobah.

А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 S o they hired thirty-two thousand chariots, and the king of Maachah and his people, who came and pitched camp before Medeba. And the sons of Ammon gathered themselves together from their cities and came to battle.

И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 A nd when David heard of it, he sent Joab and all the host of the mighty men.

И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 A nd the sons of Ammon came out and put the battle in order before the gate of the city, and the kings that had come were by themselves in the field.

А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 N ow when Joab saw that the battle was set against him before and behind, he chose out of all the choice of Israel and put them in order against the Syrians.

А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 A nd he put the rest of the people into the hand of Abishai, his brother, putting them in order against the sons of Ammon.

а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 A nd he said, If the Syrians are too strong for me, then thou shalt save me; but if the sons of Ammon are too strong for thee, then I will save thee.

И рече: ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 B e of good courage, and let us behave ourselves valiantly for our people and for the cities of our God; and let the LORD do that which is good in his sight.

Дързай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 S o Joab and the people that were with him drew near before the Syrians unto the battle; and they fled before him.

И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 A nd when the sons of Ammon saw that the Syrians had fled, they likewise fled before Abishai, his brother, and entered into the city. Then Joab returned to Jerusalem.

А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 A nd when the Syrians saw that they were smitten before Israel, they sent ambassadors and drew forth the Syrians that were beyond the river, whose captain was Shophach, the prince of the host of Hadarezer.

А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Евфрат, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

17 A nd when it was told David, he gathered all Israel and passed over the Jordan and came upon them and ordered his host against them. And when David had put his troops in order against the Syrians, they fought with him.

И когато се извести на Давида, той събра целият Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 B ut the Syrians fled before Israel, and David slew of the Syrians those of seven thousand chariots, and forty thousand footmen; likewise he killed Shophach, the captain of the host.

Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 A nd when the slaves of Hadarezer saw that they were smitten before Israel, they made peace with David and became his servants; neither would the Syrians help the sons of Ammon any more.

И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.