1 ¶ And the Ziphites came unto Saul to Gibeah, saying, Does David not hide himself in the hill of Hachilah, which is before Jeshimon?

Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

2 T hen Saul arose and went down to the wilderness of Ziph, having three thousand chosen men of Israel with him, to seek David in the wilderness of Ziph.

И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

3 A nd Saul pitched camp in the hill of Hachilah, which is before the wilderness by the way. But David abode in the wilderness, and he perceived that Saul came after him into the wilderness.

И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

4 D avid, therefore, sent out spies and understood that Saul was indeed come.

Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

5 A nd David arose and came to the place where Saul had pitched camp, and David beheld the place where Saul lay and Abner, the son of Ner, the captain of his host. And Saul lay in the trench, and the people pitched round about him.

И Давид стана та дойде не мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6 ¶ Then David spoke and said to Ahimelech, the Hittite, and to Abishai, the son of Zeruiah, brother to Joab, saying, Who will go down with me to Saul to the camp? And Abishai said, I will go down with thee.

Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиният син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7 S o David and Abishai came to the people by night, and, behold, Saul lay sleeping within the trench and his spear stuck in the ground at his head, but Abner and the people lay round about him.

И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8 T hen Abishai said to David, God has delivered thy enemy into thy hand today; now, therefore, let me smite him, I pray thee, with the spear and pin him to the earth at once, and I will not need a second opportunity.

Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 A nd David said to Abishai, Do not destroy him, for who has stretched forth his hand against the LORD’s anointed, and remained innocent?

А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 D avid said furthermore, As the LORD lives, if the LORD does not smite him or his day comes to die or he descends into battle and perishes,

Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11 t he LORD forbid that I should stretch forth my hand against the LORD’s anointed; but, I pray thee, take thou now the spear that is at his head and the cruse of water and let us go.

Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

12 S o David took the spear and the cruse of water that were at Saul’s head, and they went, and no one saw it nor knew it neither awaked, for they were all asleep because a deep sleep from the LORD had fallen upon them.

И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

13 ¶ Then David went over to the other side and stood out of the way on the top of the mountain, a great space being between them;

Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

14 a nd David cried to the people and to Abner, the son of Ner, saying, Dost thou not answer, Abner? Then Abner answered and said, Who art thou that dost cry to the king?

и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

15 A nd David said to Abner, Art not thou a man? And who is there like unto thee in Israel? Why then hast thou not kept thy lord the king? For one of the people came in to destroy the king thy lord.

И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

16 T his thing is not good that thou hast done. As the LORD lives, ye are worthy to die because ye have not kept your master, the LORD’s anointed. And now see where the king’s spear is and the cruse of water that was at his head.

Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, който беше при главата му.

17 A nd Saul knew David’s voice and said, Is this thy voice, my son David? And David said, It is my voice, my lord, O king.

А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, Чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 A nd he said, Why does my lord thus pursue after his slave? What have I done? What evil is in my hand?

Рече още: Защо преследва така господарят ми слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

19 N ow, therefore, I pray thee, let my lord the king hear the words of his slave. If the LORD has stirred thee up against me, let him smell the fragrance of an offering, but if they were the sons of men, let them be cursed before the LORD, for they have driven me out this day from joining myself to the inheritance of the LORD, saying, Go, serve other gods.

И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

20 N ow therefore, do not let my blood fall to the earth before the face of the LORD, for the king of Israel is come out to seek a flea as when one hunts a partridge in the mountains.

Сега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

21 ¶ Then Saul said, I have sinned; return, my son David; for I will do no more harm unto thee because my life was precious in thine eyes today. Behold, I have played the fool and have erred exceedingly.

Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

22 A nd David answered and said, Behold the king’s spear! Let one of the servants come over and take it.

А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

23 T he LORD render to each one his righteousness and his faithfulness, for the LORD delivered thee into my hand today, but I would not stretch forth my hand against the LORD’s anointed.

А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

24 A nd, behold, as thy life has been esteemed today in my eyes, so let my life be esteemed in the eyes of the LORD and let him deliver me out of all affliction.

Ето, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

25 T hen Saul said to David, Blessed art thou, my son David; without a doubt thou shalt do great things and prevail. So David went on his way, and Saul returned to his place.

Тогава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.