1 ¶ And there was a man of Mount Ephraim, whose name was Micah.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 A nd he said unto his mother, The eleven hundred shekels of silver that were stolen from thee, about which thou didst curse in my hearing, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of the LORD, my son.
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
3 A nd when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had completely dedicated the silver unto the LORD from my hand for thee, my son, to make thee a graven image and a molten image; now therefore, I will restore it unto thee.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
4 A fter the money was restored unto her, his mother took two hundred shekels of silver and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image, which was set up in the house of Micah.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
5 A nd the man Micah had a brothel of idolatry, and made an ephod and teraphim and consecrated one of his sons, who became his priest.
И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 I n those days there was no king in Israel; each one did that which was right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 ¶ And there was a young man out of Bethlehem of Judah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
8 A nd the man had departed out of the city from Bethlehem of Judah to sojourn where he could find a place, and he came to Mount Ephraim to the house of Micah as he journeyed.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 A nd Micah said unto him, From where hast thou come? And he said unto him, I am a Levite of Bethlehem of Judah, and I go to sojourn where I may find a place.
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
10 T hen Micah said unto him, Dwell with me and be a father and a priest unto me, and I will give thee ten shekels of silver by the year and the ordinary apparel and thy food. So the Levite went in.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 A nd the Levite was content to dwell with the man, and the young man was unto him as one of his sons.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 A nd Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest and was in the house of Micah.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 T hen Micah said, Now know I that the LORD will do me good, seeing I have a Levite as my priest.
Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.