1 ¶ Jesus went unto the mount of Olives.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 A nd early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down and taught them.

И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 T hen the scribes and Pharisees brought unto him a woman taken in adultery, and when they had set her in the midst,

И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

4 t hey said unto him, Master, this woman was taken in adultery in the very act.

Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 N ow Moses in the law commanded us that such should be stoned, but what sayest thou?

А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 T his they said, tempting him, that they might be able to accuse him. But Jesus stooped down and with his finger wrote on the ground.

И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 S o when they continued asking him, he lifted himself up and said unto them, He that is without sin among you, let him be the first to cast a stone at her.

Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея.

8 A nd again he stooped down and wrote on the ground.

И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 A nd those who heard it, being convicted by their own conscience, went out one by one, beginning at the eldest even unto the last; and Jesus was left alone and the woman that had been in the midst.

А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 J esus, lifting himself up and seeing no one but the woman, said unto her, Woman, where are thine accusers? Has no one condemned thee?

И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

11 A nd she said, No one, Lord. Then Jesus said unto her, Neither do I condemn thee; go and sin no more.

И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 ¶ Then Jesus spoke again unto them, saying, I AM the light of the world; he that follows me shall not walk in darkness but shall have the light of life.

Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 T hen the Pharisees said unto him, Thou dost bear witness of thyself; thy witness is not true.

Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 J esus answered and said unto them, Though I bear witness of myself, my witness is true, for I know from where I came and where I go; but ye do not know where I came from and where I go.

Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 Y e judge after the flesh, but I judge no one.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 A nd yet if I judge, my judgment is true, for I am not alone, but I and the Father that sent me.

И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.

17 I t is also written in your law that the testimony of two men is true.

И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 I AM one that bears witness of myself, and the Father that sent me bears witness of me.

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 T hen they said unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father; if ye had known me, ye should have known my Father also.

Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 J esus spoke these words in the treasury as he taught in the temple, and no one laid hands on him, for his hour was not yet come.

Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 ¶ Then Jesus said again unto them, I am going away, and ye shall seek me, but ye shall die in your sins; where I go, ye shall not be able to come.

И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 T hen the Jews said, Will he kill himself? because he says, Where I go, ye shall not be able to come.

Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 A nd he said unto them, Ye are from below, I am from above; ye are of this world, I am not of this world.

И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 T herefore I said unto you that ye shall die in your sins, for if ye do not believe that I AM, ye shall die in your sins.

По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

25 A nd said they unto him, Who art thou? Then Jesus said unto them, He that I said unto you also from the beginning.

Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 I have many things to say and to judge regarding you, but he that sent me is true; and those things which I have heard of him, I speak in the world.

Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 B ut they did not understand that he spoke to them of the Father.

Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 T hen Jesus said unto them, When ye have lifted up the Son of man, then ye shall know that I AM and that I do nothing of myself, but as my Father has taught me, I speak these things.

Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 A nd he that sent me is with me: the Father has not left me alone, for I always do those things that please him.

И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 A s he spoke these words, many believed in him.

Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 ¶ Then Jesus said to those Jews who had believed him, If ye abide in my word, ye shall be my disciples indeed;

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 a nd ye shall know the truth, and the truth shall set you free.

и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 T hey answered him, We are Abraham’s seed, and we have never served anyone; how sayest thou, Ye shall be set free?

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 J esus answered them, Verily, verily, I say unto you, Whosoever commits sin is the slave of sin.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 A nd the slave does not abide in the house for ever, but the Son abides for ever.

А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 I f the Son therefore shall set you free, ye shall be free indeed.

Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 I know that ye are Abraham’s seed, but ye seek to kill me because my word has no place in you.

Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 ¶ I speak that which I have seen with my Father, and ye do that which ye have seen with your father.

Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 T hey answered and said unto him, Abraham is our father. Jesus said unto them, If ye were Abraham’s sons, ye would do the works of Abraham.

Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 B ut now ye seek to kill me, a man that has told you the truth, which I have heard of God; Abraham did not do this.

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 Y e do the deeds of your father. Then they said to him, We are not born of fornication; we have one Father, even God.

Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 J esus said unto them, If God were your Father, ye would surely love me, for I proceeded forth and came from God; neither did I come of myself, but he sent me.

Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 W hy do ye not understand my speech? even because ye cannot hear my word.

Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Y e are of your father the devil, and the desires of your father ye desire to do. He was a murderer from the beginning and abode not in the truth because there is no truth in him. When he speaks a lie, he speaks of his own, for he is a liar and the father of it.

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

45 A nd because I tell you the truth, ye do not believe me.

А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 ¶ Which of you reproves me of sin? And if I say the truth, why do ye not believe me?

Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 H e that is of God hears God’s words; ye therefore hear them not because ye are not of God.

Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 T hen the Jews answered, and said unto him, Do we not say well that thou art a Samaritan and hast a demon?

Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 J esus answered, I do not have a demon; but I honour my Father, and ye do dishonour me.

Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 A nd I seek not my own glory; there is one that seeks it and judges.

Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 ¶ Verily, verily, I say unto you, If anyone keeps my word, he shall not see death forever.

Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 T hen the Jews said unto him, Now we know that thou hast a demon. Abraham died and the prophets; and thou sayest, If a man keeps my word, he shall not taste death forever?

Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 A rt thou greater than our father Abraham who died? and the prophets died; whom makest thou thyself?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 J esus answered, If I glorify myself, my glory is nothing; it is my Father that glorifies me, of whom ye say that he is your God;

Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 y et ye have not known him, but I know him; and if I should say, I do not know him, I shall be a liar like unto you; but I know him and keep his word.

и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Y our father Abraham rejoiced to see my day, and he saw it and was glad.

Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 T hen the Jews said unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?

Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?

58 J esus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I AM.

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 T hen they took up stones to cast at him, but Jesus concealed himself and went out of the temple, and going through the midst of them, went away.

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,. ГЛАВА 9