1 ¶ And it came to pass, when the LORD would take Elijah up into heaven by a whirlwind, that Elijah went with Elisha from Gilgal.

И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Голгал.

2 A nd Elijah said unto Elisha, Tarry here, I pray thee; for the LORD has sent me to Bethel. And Elisha said unto him, As the LORD lives and as thy soul lives, I will not leave thee. So they went down to Bethel.

И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

3 A nd the sons of the prophets that were at Bethel came forth to Elisha and said unto him, Knowest thou that the LORD will take away thy master from thy head today? And he said, Yes, I know it; be silent.

И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе+? А той каза: Да, зная това, мълчете.

4 A nd Elijah said unto him again, Elisha, tarry here, for the LORD has sent me to Jericho. And he said, As the LORD lives and as thy soul lives, I will not leave thee. So they came to Jericho.

Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

5 A nd the sons of the prophets that were at Jericho came to Elisha and said unto him, Knowest thou that the LORD will take away thy master from thy head today? And he answered, Yes, I know it; be silent.

И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

6 A nd Elijah said unto him, Tarry, I pray thee, here, for the LORD has sent me to the Jordan. And he said, As the LORD lives and as thy soul lives, I will not leave thee. And thus the two went on.

Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

7 A nd fifty men of the sons of the prophets went and stood in front of them afar off; and the two of them stood by the Jordan.

И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

8 A nd Elijah took his mantle and wrapped it together and smote the waters, and they separated to one side and the other so that they both went over on dry ground.

И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

9 ¶ And when they had gone over, Elijah said unto Elisha, Ask what I shall do for thee before I am taken away from thee. And Elisha said, I pray thee, let a double portion of thy spirit be upon me.

И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10 A nd he said, Thou hast asked a difficult thing. If thou shalt see me when I am taken from thee, it shall be so unto thee, but if not, it shall not be so.

А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11 A nd it came to pass, as they still went on and talked, that, behold, a chariot of fire with horses of fire separated the two, and Elijah went up into heaven in a whirlwind.

И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги ръзделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушката на небето.

12 A nd as Elisha saw it, he cried, My father, my father, the chariot of Israel and the horsemen thereof. And he saw him no more, and he took hold of his own clothes and rent them in two pieces.

А Елисей, като гледаше, извика: Такко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

13 ¶ And lifting up the mantle of Elijah that had fallen from him, he went back and stood by the bank of the Jordan.

И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

14 A nd taking up the mantle of Elijah that had fallen from him, he smote the waters, and said, Where is the LORD God of Elijah? And when he smote the waters, they separated to one side and the other, and Elisha went over.

И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевия Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

15 A nd seeing him, the sons of the prophets who were at Jericho said, The spirit of Elijah rests on Elisha. And they came to meet him and bowed themselves to the ground before him.

А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

16 A nd they said unto him, Behold now, there are fifty strong men with thy slaves; let them go and seek thy master; peradventure the Spirit of the LORD has taken him up and cast him upon some mountain or into some valley. And he said, Do not send them.

Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

17 B ut when they urged him until he was ashamed, he said, Send. They sent therefore fifty men, and they sought him three days, but did not find him.

Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

18 A nd when they came again to him (for he tarried at Jericho), he said unto them, Did I not tell you to not go?

И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

19 ¶ And the men of the city said unto Elisha, Behold, the seat of this city is good, as my lord sees, but the water is evil, and the ground barren.

След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е базплодна.

20 T hen he said, Bring me a new cruse and put salt in it. And they brought it to him.

А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

21 A nd he went forth unto the springs of the waters and cast the salt in there and said, Thus hath the LORD said, I have healed these waters; there shall be no more death or barrenness in them.

Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни базпловие.

22 S o the waters were healed unto this day, according to the word which Elisha spoke.

Така водата биде изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

23 T hen he went up from there unto Bethel, and as he was going up by the way, the young men of the city came forth and mocked him, saying, Go up, thou bald head; go up, thou bald head.

И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

24 A nd he turned back and looked on them and cursed them in the name of the LORD. And two bears came forth out of the forest and tore apart forty-two young men of them.

А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

25 A nd he went from there to Mount Carmel, and from there he returned to Samaria.

И от там отиде на планината Кармел, отгдето и се върна в Самария.