1 ¶ And when David was a little past the top of the mountain, behold, Ziba, the servant of Mephibosheth, met him with a couple of asses saddled and upon them two hundred loaves of bread and one hundred bunches of raisins and one hundred of summer fruits and a bottle of wine.

И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

2 A nd the king said unto Ziba, What meanest thou by these? And Ziba said, The asses are for the king’s household to ride on, and the bread and summer fruit for the servants to eat, and the wine that those that become weary in the wilderness may drink.

И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

3 A nd the king said, And where is thy master’s son? And Ziba said unto the king, Behold, he abides at Jerusalem, for he said, Today shall the house of Israel restore me the kingdom of my father.

Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 T hen the king said to Ziba, Behold, thine are all that pertained unto Mephibosheth. And Ziba bowed down and said, Let me find grace in thy sight, my lord, O king.

И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

5 ¶ And when King David came to Bahurim, behold, a man of the family of the house of Saul came forth, whose name was Shimei, the son of Gera; he came forth cursing

А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

6 a nd casting stones at David and at all the slaves of King David; and all the people and all the mighty men were on his right hand and on his left.

И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.

7 A nd thus said Shimei when he cursed, Come out, come out, thou bloody man, and thou man of Belial;

И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

8 t he LORD has returned upon thee all the blood of the house of Saul, in whose stead thou hast reigned; and the LORD has delivered the kingdom into the hand of Absalom, thy son; and, behold, thou art taken in thy evil because thou art a bloody man.

Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9 T hen Abishai, the son of Zeruiah, said unto the king, Why should this dead dog curse, my lord the king? Let me go over, I pray thee, and take off his head.

Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 A nd the king said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah? So let him curse, because the LORD has said unto him, Curse David. Who shall then say, Why hast thou done so?

А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?

11 A nd David said to Abishai, and to all his slaves, Behold, my son, who came forth of my bowels, seeks my life; how much more now a son of Jemini? Let him alone, and let him curse, for the LORD has bidden him.

Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 I t may be that the LORD will look on my affliction and that the LORD will requite me good for his cursing this day.

Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 A nd as David and his men went by the way, Shimei went along on the side of the mountain over against him and cursed as he went and threw stones at him and cast dust.

И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 A nd the king and all the people that were with him arrived weary and refreshed themselves there.

И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 ¶ And Absalom and all the people, the men of Israel, came to Jerusalem, and Ahithophel with him.

Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.

16 A nd it came to pass when Hushai the Archite, David’s special companion, came unto Absalom, that Hushai said unto Absalom, Long live the king, Long live the king.

И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 A nd Absalom said to Hushai, Is this thy mercy to thy friend? Why didst thou not go with thy friend?

А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 A nd Hushai said unto Absalom, No, but whom the LORD and this people and all the men of Israel choose, his will I be, and with him will I abide.

И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 A nd again, whom should I serve? Should I not serve in the presence of his son? As I have served in thy father’s presence, so will I be in thy presence.

При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми ? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20 T hen Absalom said to Ahithophel, Give counsel among you what we shall do.

Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 A nd Ahithophel said unto Absalom, Go in unto thy father’s concubines, whom he has left to keep the house; and all Israel shall hear that thou art abhorred of thy father; then the hands of all that are with thee shall be strong.

И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.

22 S o they spread Absalom a tent upon the top of the house, and Absalom went in unto his father’s concubines in the sight of all Israel.

Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 A nd the counselled of Ahithophel, which he counselled in those days, was as if a man had enquired at the word of God: so was all the counselled of Ahithophel both with David and with Absalom.

А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.