1 ¶ Give ear, O Shepherd of Israel, thou that leadest Joseph like a flock; thou that dwellest between the cherubim, shine forth.

(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 I n the presence of Ephraim and Benjamin and Manasseh stir up thy strength and come and save us.

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 T urn us again, O God, and cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.

4 O LORD God of the hosts, how long wilt thou be angry against the prayer of thy people?

Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 T hou dost feed them with the bread of tears and give them tears to drink in great measure.

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 T hou dost make us a strife unto our neighbours, and our enemies laugh at us among themselves.

Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 T urn us again, O God of the hosts, and cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 ¶ Thou hast brought a vine out of Egypt; thou hast cast out the Gentiles and planted it.

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.

9 T hou didst prepare room before it and didst cause it to take deep root, and it filled the earth.

Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 T he hills were covered with the shadow of it, and its boughs were like the cedars of God.

Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,

11 S he sent out her boughs unto the sea and her branches unto the river.

Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.

12 W hy hast thou then broken down her hedges, so that all those who pass by the way pluck her?

Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 T he boar out of the wood wastes it, and the wild beast of the field devours it.

Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 R eturn, we beseech thee, O God of the hosts: look down from heaven and behold and visit this vine

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 a nd the vineyard which thy right hand has planted and the branch that thou didst make strong for thyself.

И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла

16 I t is burned with fire; it is cut down; they perish at the rebuke of thy countenance.

Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

17 L et thy hand be upon the man of thy right hand, upon the son of man whom thou didst make strong for thyself,

Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18 s o we will not go back from thee. Thou shalt quicken us, and we will call upon thy name.

Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.

19 T urn us again, O LORD God of the hosts, cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.