1 ¶ Man certainly has an appointed amount of time upon earth, and his days are like the days of a hireling.

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 A s a slave earnestly desires the shade and as a hireling waits for rest from his work,

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 s o I am made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 W hen I lie down, I say, When shall I arise? I measure the night, and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 M y flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken and abominable.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 M y days are swifter than a weaver’s shuttle and are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 ¶ Remember thou that my life is wind and that my eyes shall not return to see good.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 T he eyes of those that see me now shall not see me again; thine eyes shall be upon me, and I will cease to be.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 A s the cloud is consumed and vanishes away, so he that goes down to Sheol, who shall not come up again;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 h e shall return no more to his house; neither shall his place know him any more.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 T herefore, I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 A m I a sea, or a dragon, that thou settest a watch over me?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 W hen I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t hen thou dost scare me with dreams and terrify me with visions.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 A nd my soul thought it better to be strangled and desired death more than my bones.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 I loathed life; I do not desire to live for ever; let me alone; for my days are vanity.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¶ What is man that thou should magnify him and that thou should set thine heart upon him

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 a nd that thou should visit him every morning and try him every moment?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 F or how long wilt thou not depart from me, nor let me alone until I swallow down my spittle?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 I f I have sinned, what shall I do unto thee, O thou preserver of men? Why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 A nd why dost thou not take away my rebellion and pass over my iniquity? For now I shall sleep in the dust; and if thou shalt seek me in the morning, I shall not be found.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.