1 “ Is there not a time of hard service for man on earth? Are not his days also like the days of a hired man?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 L ike a servant who earnestly desires the shade, And like a hired man who eagerly looks for his wages,

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 S o I have been allotted months of futility, And wearisome nights have been appointed to me.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 W hen I lie down, I say, ‘When shall I arise, And the night be ended?’ For I have had my fill of tossing till dawn.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 M y flesh is caked with worms and dust, My skin is cracked and breaks out afresh.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 “ My days are swifter than a weaver’s shuttle, And are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 O h, remember that my life is a breath! My eye will never again see good.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 T he eye of him who sees me will see me no more; While your eyes are upon me, I shall no longer be.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 A s the cloud disappears and vanishes away, So he who goes down to the grave does not come up.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 H e shall never return to his house, Nor shall his place know him anymore.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 “ Therefore I will not restrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 A m I a sea, or a sea serpent, That You set a guard over me?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 W hen I say, ‘My bed will comfort me, My couch will ease my complaint,’

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 T hen You scare me with dreams And terrify me with visions,

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 S o that my soul chooses strangling And death rather than my body.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 I loathe my life; I would not live forever. Let me alone, For my days are but a breath.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 “ What is man, that You should exalt him, That You should set Your heart on him,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 T hat You should visit him every morning, And test him every moment?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 H ow long? Will You not look away from me, And let me alone till I swallow my saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 H ave I sinned? What have I done to You, O watcher of men? Why have You set me as Your target, So that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 W hy then do You not pardon my transgression, And take away my iniquity? For now I will lie down in the dust, And You will seek me diligently, But I will no longer be. ”

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.