1 T hen the whole multitude of them arose and led Him to Pilate.

Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

2 A nd they began to accuse Him, saying, “We found this fellow perverting the nation, and forbidding to pay taxes to Caesar, saying that He Himself is Christ, a King.”

О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

3 T hen Pilate asked Him, saying, “Are You the King of the Jews?” He answered him and said, “ It is as you say.”

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4 S o Pilate said to the chief priests and the crowd, “I find no fault in this Man.”

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 B ut they were the more fierce, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee to this place.” Jesus Faces Herod

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

6 W hen Pilate heard of Galilee, he asked if the Man were a Galilean.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 A nd as soon as he knew that He belonged to Herod’s jurisdiction, he sent Him to Herod, who was also in Jerusalem at that time.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.

8 N ow when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad; for he had desired for a long time to see Him, because he had heard many things about Him, and he hoped to see some miracle done by Him.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 T hen he questioned Him with many words, but He answered him nothing.

И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.

10 A nd the chief priests and scribes stood and vehemently accused Him.

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 T hen Herod, with his men of war, treated Him with contempt and mocked Him, arrayed Him in a gorgeous robe, and sent Him back to Pilate.

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 T hat very day Pilate and Herod became friends with each other, for previously they had been at enmity with each other. Taking the Place of Barabbas

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

13 T hen Pilate, when he had called together the chief priests, the rulers, and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 s aid to them, “You have brought this Man to me, as one who misleads the people. And indeed, having examined Him in your presence, I have found no fault in this Man concerning those things of which you accuse Him;

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 n o, neither did Herod, for I sent you back to him; and indeed nothing deserving of death has been done by Him.

Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 I will therefore chastise Him and release Him ”

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 ( for it was necessary for him to release one to them at the feast).

А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18 A nd they all cried out at once, saying, “Away with this Man, and release to us Barabbas”—

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 w ho had been thrown into prison for a certain rebellion made in the city, and for murder.

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 P ilate, therefore, wishing to release Jesus, again called out to them.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 B ut they shouted, saying, “Crucify Him, crucify Him!”

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22 T hen he said to them the third time, “Why, what evil has He done? I have found no reason for death in Him. I will therefore chastise Him and let Him go.”

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 B ut they were insistent, demanding with loud voices that He be crucified. And the voices of these men and of the chief priests prevailed.

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 S o Pilate gave sentence that it should be as they requested.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 A nd he released to them the one they requested, who for rebellion and murder had been thrown into prison; but he delivered Jesus to their will. The King on a Cross

Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

26 N ow as they led Him away, they laid hold of a certain man, Simon a Cyrenian, who was coming from the country, and on him they laid the cross that he might bear it after Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 A nd a great multitude of the people followed Him, and women who also mourned and lamented Him.

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus, turning to them, said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for Me, but weep for yourselves and for your children.

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 F or indeed the days are coming in which they will say, ‘Blessed are the barren, wombs that never bore, and breasts which never nursed!’

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 T hen they will begin ‘to say to the mountains, “Fall on us!” and to the hills, “Cover us!”’

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 F or if they do these things in the green wood, what will be done in the dry?”

Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 T here were also two others, criminals, led with Him to be put to death.

И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 A nd when they had come to the place called Calvary, there they crucified Him, and the criminals, one on the right hand and the other on the left.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.

34 T hen Jesus said, “Father, forgive them, for they do not know what they do.” And they divided His garments and cast lots.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35 A nd the people stood looking on. But even the rulers with them sneered, saying, “He saved others; let Him save Himself if He is the Christ, the chosen of God.”

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 T he soldiers also mocked Him, coming and offering Him sour wine,

Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 a nd saying, “If You are the King of the Jews, save Yourself.”

Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38 A nd an inscription also was written over Him in letters of Greek, Latin, and Hebrew: THIS IS THE KING OF THE JEWS.

А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 T hen one of the criminals who were hanged blasphemed Him, saying, “If You are the Christ, save Yourself and us.”

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other, answering, rebuked him, saying, “Do you not even fear God, seeing you are under the same condemnation?

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 A nd we indeed justly, for we receive the due reward of our deeds; but this Man has done nothing wrong.”

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 T hen he said to Jesus, “Lord, remember me when You come into Your kingdom.”

И каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd Jesus said to him, “Assuredly, I say to you, today you will be with Me in Paradise.” Jesus Dies on the Cross

А му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 N ow it was about the sixth hour, and there was darkness over all the earth until the ninth hour.

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 T hen the sun was darkened, and the veil of the temple was torn in two.

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 A nd when Jesus had cried out with a loud voice, He said, “Father, ‘into Your hands I commit My spirit.’” Having said this, He breathed His last.

И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 S o when the centurion saw what had happened, he glorified God, saying, “Certainly this was a righteous Man!”

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.

48 A nd the whole crowd who came together to that sight, seeing what had been done, beat their breasts and returned.

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 B ut all His acquaintances, and the women who followed Him from Galilee, stood at a distance, watching these things. Jesus Buried in Joseph’s Tomb

А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 N ow behold, there was a man named Joseph, a council member, a good and just man.

И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 H e had not consented to their decision and deed. He was from Arimathea, a city of the Jews, who himself was also waiting for the kingdom of God.

който не беше се съгласил с намерението и делото им, _

52 T his man went to Pilate and asked for the body of Jesus.

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 T hen he took it down, wrapped it in linen, and laid it in a tomb that was hewn out of the rock, where no one had ever lain before.

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 T hat day was the Preparation, and the Sabbath drew near.

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 A nd the women who had come with Him from Galilee followed after, and they observed the tomb and how His body was laid.

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 T hen they returned and prepared spices and fragrant oils. And they rested on the Sabbath according to the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.