1 N ow when they drew near Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, He sent two of His disciples;

И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 a nd He said to them, “Go into the village opposite you; and as soon as you have entered it you will find a colt tied, on which no one has sat. Loose it and bring it.

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 A nd if anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord has need of it,’ and immediately he will send it here.”

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 S o they went their way, and found the colt tied by the door outside on the street, and they loosed it.

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 B ut some of those who stood there said to them, “What are you doing, loosing the colt?”

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 A nd they spoke to them just as Jesus had commanded. So they let them go.

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 T hen they brought the colt to Jesus and threw their clothes on it, and He sat on it.

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 A nd many spread their clothes on the road, and others cut down leafy branches from the trees and spread them on the road.

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_

9 T hen those who went before and those who followed cried out, saying: “Hosanna! ‘Blessed is He who comes in the name of the L ord!’

И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!

10 B lessed is the kingdom of our father David That comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest!”

Благословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините!

11 A nd Jesus went into Jerusalem and into the temple. So when He had looked around at all things, as the hour was already late, He went out to Bethany with the twelve. The Fig Tree Withered

И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 N ow the next day, when they had come out from Bethany, He was hungry.

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 A nd seeing from afar a fig tree having leaves, He went to see if perhaps He would find something on it. When He came to it, He found nothing but leaves, for it was not the season for figs.

И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 I n response Jesus said to it, “Let no one eat fruit from you ever again.” And His disciples heard it. Jesus Cleanses the Temple

И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 S o they came to Jerusalem. Then Jesus went into the temple and began to drive out those who bought and sold in the temple, and overturned the tables of the money changers and the seats of those who sold doves.

И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 A nd He would not allow anyone to carry wares through the temple.

И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 T hen He taught, saying to them, “Is it not written, ‘My house shall be called a house of prayer for all nations’? But you have made it a ‘den of thieves.’ ”

И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".

18 A nd the scribes and chief priests heard it and sought how they might destroy Him; for they feared Him, because all the people were astonished at His teaching.

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 W hen evening had come, He went out of the city. The Lesson of the Withered Fig Tree

А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

20 N ow in the morning, as they passed by, they saw the fig tree dried up from the roots.

И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.

21 A nd Peter, remembering, said to Him, “Rabbi, look! The fig tree which You cursed has withered away.”

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 S o Jesus answered and said to them, “Have faith in God.

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 F or assuredly, I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be removed and be cast into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that those things he says will be done, he will have whatever he says.

Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 T herefore I say to you, whatever things you ask when you pray, believe that you receive them, and you will have them. Forgiveness and Prayer

Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 “ And whenever you stand praying, if you have anything against anyone, forgive him, that your Father in heaven may also forgive you your trespasses.

И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 B ut if you do not forgive, neither will your Father in heaven forgive your trespasses.” Jesus’ Authority Questioned

27 T hen they came again to Jerusalem. And as He was walking in the temple, the chief priests, the scribes, and the elders came to Him.

И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 A nd they said to Him, “By what authority are You doing these things? And who gave You this authority to do these things?”

С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 B ut Jesus answered and said to them, “I also will ask you one question; then answer Me, and I will tell you by what authority I do these things:

Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 T he baptism of John—was it from heaven or from men? Answer Me.”

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.

31 A nd they reasoned among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say, ‘Why then did you not believe him?’

И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем_

32 B ut if we say, ‘From men’”—they feared the people, for all counted John to have been a prophet indeed.

Но ако речем: От човеците, _

33 S o they answered and said to Jesus, “We do not know.” And Jesus answered and said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”

И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.