1 T hen the children of Israel moved, and camped in the plains of Moab on the side of the Jordan across from Jericho.

Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.

2 N ow Balak the son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites.

А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 A nd Moab was exceedingly afraid of the people because they were many, and Moab was sick with dread because of the children of Israel.

И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 S o Moab said to the elders of Midian, “Now this company will lick up everything around us, as an ox licks up the grass of the field.” And Balak the son of Zippor was king of the Moabites at that time.

И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 T hen he sent messengers to Balaam the son of Beor at Pethor, which is near the River in the land of the sons of his people, to call him, saying: “Look, a people has come from Egypt. See, they cover the face of the earth, and are settling next to me!

изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

6 T herefore please come at once, curse this people for me, for they are too mighty for me. Perhaps I shall be able to defeat them and drive them out of the land, for I know that he whom you bless is blessed, and he whom you curse is cursed.”

Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.

7 S o the elders of Moab and the elders of Midian departed with the diviner’s fee in their hand, and they came to Balaam and spoke to him the words of Balak.

И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 A nd he said to them, “Lodge here tonight, and I will bring back word to you, as the Lord speaks to me.” So the princes of Moab stayed with Balaam.

А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 T hen God came to Balaam and said, “Who are these men with you?”

И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 S o Balaam said to God, “Balak the son of Zippor, king of Moab, has sent to me, saying,

И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

11 ‘ Look, a people has come out of Egypt, and they cover the face of the earth. Come now, curse them for me; perhaps I shall be able to overpower them and drive them out.’”

Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 A nd God said to Balaam, “You shall not go with them; you shall not curse the people, for they are blessed.”

А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 S o Balaam rose in the morning and said to the princes of Balak, “Go back to your land, for the Lord has refused to give me permission to go with you.”

И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.

14 A nd the princes of Moab rose and went to Balak, and said, “Balaam refuses to come with us.”

Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.

15 T hen Balak again sent princes, more numerous and more honorable than they.

А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 A nd they came to Balaam and said to him, “Thus says Balak the son of Zippor: ‘Please let nothing hinder you from coming to me;

И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 f or I will certainly honor you greatly, and I will do whatever you say to me. Therefore please come, curse this people for me.’”

защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 T hen Balaam answered and said to the servants of Balak, “Though Balak were to give me his house full of silver and gold, I could not go beyond the word of the Lord my God, to do less or more.

А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 N ow therefore, please, you also stay here tonight, that I may know what more the Lord will say to me.”

За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 A nd God came to Balaam at night and said to him, “If the men come to call you, rise and go with them; but only the word which I speak to you—that you shall do.”

И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 S o Balaam rose in the morning, saddled his donkey, and went with the princes of Moab. Balaam, the Donkey, and the Angel

За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 T hen God’s anger was aroused because he went, and the Angel of the Lord took His stand in the way as an adversary against him. And he was riding on his donkey, and his two servants were with him.

Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 N ow the donkey saw the Angel of the Lord standing in the way with His drawn sword in His hand, and the donkey turned aside out of the way and went into the field. So Balaam struck the donkey to turn her back onto the road.

И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 T hen the Angel of the Lord stood in a narrow path between the vineyards, with a wall on this side and a wall on that side.

Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.

25 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she pushed herself against the wall and crushed Balaam’s foot against the wall; so he struck her again.

И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 T hen the Angel of the Lord went further, and stood in a narrow place where there was no way to turn either to the right hand or to the left.

После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.

27 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she lay down under Balaam; so Balaam’s anger was aroused, and he struck the donkey with his staff.

И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 T hen the Lord opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, “What have I done to you, that you have struck me these three times?”

Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 A nd Balaam said to the donkey, “Because you have abused me. I wish there were a sword in my hand, for now I would kill you!”

А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 S o the donkey said to Balaam, “ Am I not your donkey on which you have ridden, ever since I became yours, to this day? Was I ever disposed to do this to you?” And he said, “No.”

И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 T hen the Lord opened Balaam’s eyes, and he saw the Angel of the Lord standing in the way with His drawn sword in His hand; and he bowed his head and fell flat on his face.

Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 A nd the Angel of the Lord said to him, “Why have you struck your donkey these three times? Behold, I have come out to stand against you, because your way is perverse before Me.

И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 T he donkey saw Me and turned aside from Me these three times. If she had not turned aside from Me, surely I would also have killed you by now, and let her live.”

и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 A nd Balaam said to the Angel of the Lord, “I have sinned, for I did not know You stood in the way against me. Now therefore, if it displeases You, I will turn back.”

Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 T hen the Angel of the Lord said to Balaam, “Go with the men, but only the word that I speak to you, that you shall speak.” So Balaam went with the princes of Balak.

А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 N ow when Balak heard that Balaam was coming, he went out to meet him at the city of Moab, which is on the border at the Arnon, the boundary of the territory.

А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 T hen Balak said to Balaam, “Did I not earnestly send to you, calling for you? Why did you not come to me? Am I not able to honor you?”

Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 A nd Balaam said to Balak, “Look, I have come to you! Now, have I any power at all to say anything? The word that God puts in my mouth, that I must speak.”

А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 S o Balaam went with Balak, and they came to Kirjath Huzoth.

И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 T hen Balak offered oxen and sheep, and he sent some to Balaam and to the princes who were with him. Balaam’s First Prophecy

И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 S o it was, the next day, that Balak took Balaam and brought him up to the high places of Baal, that from there he might observe the extent of the people.

А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.