1 I am the man who has seen affliction by the rod of His wrath.

Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 H e has led me and made me walk In darkness and not in light.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 S urely He has turned His hand against me Time and time again throughout the day.

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 H e has aged my flesh and my skin, And broken my bones.

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 H e has besieged me And surrounded me with bitterness and woe.

Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6 H e has set me in dark places Like the dead of long ago.

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 H e has hedged me in so that I cannot get out; He has made my chain heavy.

Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 E ven when I cry and shout, He shuts out my prayer.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 H e has blocked my ways with hewn stone; He has made my paths crooked.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 H e has been to me a bear lying in wait, Like a lion in ambush.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 H e has turned aside my ways and torn me in pieces; He has made me desolate.

Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

12 H e has bent His bow And set me up as a target for the arrow.

Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

13 H e has caused the arrows of His quiver To pierce my loins.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 I have become the ridicule of all my people— Their taunting song all the day.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 H e has filled me with bitterness, He has made me drink wormwood.

Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.

16 H e has also broken my teeth with gravel, And covered me with ashes.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 Y ou have moved my soul far from peace; I have forgotten prosperity.

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 A nd I said, “My strength and my hope Have perished from the Lord.”

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 R emember my affliction and roaming, The wormwood and the gall.

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 M y soul still remembers And sinks within me.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 T his I recall to my mind, Therefore I have hope.

Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;

22 T hrough the Lord ’s mercies we are not consumed, Because His compassions fail not.

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 T hey are new every morning; Great is Your faithfulness.

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 “ The Lord is my portion,” says my soul, “Therefore I hope in Him!”

Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

25 T he Lord is good to those who wait for Him, To the soul who seeks Him.

Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

26 I t is good that one should hope and wait quietly For the salvation of the Lord.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

27 I t is good for a man to bear The yoke in his youth.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 L et him sit alone and keep silent, Because God has laid it on him;

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 L et him put his mouth in the dust— There may yet be hope.

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 L et him give his cheek to the one who strikes him, And be full of reproach.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 F or the Lord will not cast off forever.

Защото Господ не отхвърля до века.

32 T hough He causes grief, Yet He will show compassion According to the multitude of His mercies.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 F or He does not afflict willingly, Nor grieve the children of men.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 T o crush under one’s feet All the prisoners of the earth,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 T o turn aside the justice due a man Before the face of the Most High,

Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

36 O r subvert a man in his cause— The Lord does not approve.

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 W ho is he who speaks and it comes to pass, When the Lord has not commanded it?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 I s it not from the mouth of the Most High That woe and well-being proceed?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 W hy should a living man complain, A man for the punishment of his sins?

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 L et us search out and examine our ways, And turn back to the Lord;

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 L et us lift our hearts and hands To God in heaven.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

42 W e have transgressed and rebelled; You have not pardoned.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 Y ou have covered Yourself with anger And pursued us; You have slain and not pitied.

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 Y ou have covered Yourself with a cloud, That prayer should not pass through.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Y ou have made us an offscouring and refuse In the midst of the peoples.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 A ll our enemies Have opened their mouths against us.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 F ear and a snare have come upon us, Desolation and destruction.

Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 M y eyes overflow with rivers of water For the destruction of the daughter of my people.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 M y eyes flow and do not cease, Without interruption,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50 T ill the Lord from heaven Looks down and sees.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 M y eyes bring suffering to my soul Because of all the daughters of my city.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 M y enemies without cause Hunted me down like a bird.

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 T hey silenced my life in the pit And threw stones at me.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 T he waters flowed over my head; I said, “I am cut off!”

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 I called on Your name, O Lord, From the lowest pit.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Y ou have heard my voice: “Do not hide Your ear From my sighing, from my cry for help.”

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Y ou drew near on the day I called on You, And said, “Do not fear!”

Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

58 O Lord, You have pleaded the case for my soul; You have redeemed my life.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 O Lord, You have seen how I am wronged; Judge my case.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 Y ou have seen all their vengeance, All their schemes against me.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Y ou have heard their reproach, O Lord, All their schemes against me,

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 T he lips of my enemies And their whispering against me all the day.

Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

63 L ook at their sitting down and their rising up; I am their taunting song.

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 R epay them, O Lord, According to the work of their hands.

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 G ive them a veiled heart; Your curse be upon them!

Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 I n Your anger, Pursue and destroy them From under the heavens of the Lord.

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.