1 T he word of the Lord came again to me, saying,

Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 “ Now, son of man, take up a lamentation for Tyre,

И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

3 a nd say to Tyre, ‘You who are situated at the entrance of the sea, merchant of the peoples on many coastlands, thus says the Lord God: “O Tyre, you have said, ‘I am perfect in beauty.’

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

4 Y our borders are in the midst of the seas. Your builders have perfected your beauty.

Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 T hey made all your planks of fir trees from Senir; They took a cedar from Lebanon to make you a mast.

Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

6 O f oaks from Bashan they made your oars; The company of Ashurites have inlaid your planks With ivory from the coasts of Cyprus.

Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.

7 F ine embroidered linen from Egypt was what you spread for your sail; Blue and purple from the coasts of Elishah was what covered you.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.

8 “ Inhabitants of Sidon and Arvad were your oarsmen; Your wise men, O Tyre, were in you; They became your pilots.

Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 E lders of Gebal and its wise men Were in you to caulk your seams; All the ships of the sea And their oarsmen were in you To market your merchandise.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

10 “ Those from Persia, Lydia, and Libya Were in your army as men of war; They hung shield and helmet in you; They gave splendor to you.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 M en of Arvad with your army were on your walls all around, And the men of Gammad were in your towers; They hung their shields on your walls all around; They made your beauty perfect.

Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 “ Tarshish was your merchant because of your many luxury goods. They gave you silver, iron, tin, and lead for your goods.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 J avan, Tubal, and Meshech were your traders. They bartered human lives and vessels of bronze for your merchandise.

Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 T hose from the house of Togarmah traded for your wares with horses, steeds, and mules.

Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.

15 T he men of Dedan were your traders; many isles were the market of your hand. They brought you ivory tusks and ebony as payment.

Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

16 S yria was your merchant because of the abundance of goods you made. They gave you for your wares emeralds, purple, embroidery, fine linen, corals, and rubies.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 J udah and the land of Israel were your traders. They traded for your merchandise wheat of Minnith, millet, honey, oil, and balm.

Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

18 D amascus was your merchant because of the abundance of goods you made, because of your many luxury items, with the wine of Helbon and with white wool.

Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

19 D an and Javan paid for your wares, traversing back and forth. Wrought iron, cassia, and cane were among your merchandise.

Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

20 D edan was your merchant in saddlecloths for riding.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 A rabia and all the princes of Kedar were your regular merchants. They traded with you in lambs, rams, and goats.

Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.

22 T he merchants of Sheba and Raamah were your merchants. They traded for your wares the choicest spices, all kinds of precious stones, and gold.

Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.

23 H aran, Canneh, Eden, the merchants of Sheba, Assyria, and Chilmad were your merchants.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.

24 T hese were your merchants in choice items—in purple clothes, in embroidered garments, in chests of multicolored apparel, in sturdy woven cords, which were in your marketplace.

Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.

25 “ The ships of Tarshish were carriers of your merchandise. You were filled and very glorious in the midst of the seas.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

26 Y our oarsmen brought you into many waters, But the east wind broke you in the midst of the seas.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

27 “ Your riches, wares, and merchandise, Your mariners and pilots, Your caulkers and merchandisers, All your men of war who are in you, And the entire company which is in your midst, Will fall into the midst of the seas on the day of your ruin.

Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

28 T he common-land will shake at the sound of the cry of your pilots.

Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 “ All who handle the oar, The mariners, All the pilots of the sea Will come down from their ships and stand on the shore.

И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

30 T hey will make their voice heard because of you; They will cry bitterly and cast dust on their heads; They will roll about in ashes;

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

31 T hey will shave themselves completely bald because of you, Gird themselves with sackcloth, And weep for you With bitterness of heart and bitter wailing.

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 I n their wailing for you They will take up a lamentation, And lament for you: ‘What city is like Tyre, Destroyed in the midst of the sea?

И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

33 ‘ When your wares went out by sea, You satisfied many people; You enriched the kings of the earth With your many luxury goods and your merchandise.

Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

34 B ut you are broken by the seas in the depths of the waters; Your merchandise and the entire company will fall in your midst.

Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

35 A ll the inhabitants of the isles will be astonished at you; Their kings will be greatly afraid, And their countenance will be troubled.

Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 T he merchants among the peoples will hiss at you; You will become a horror, and be no more forever.’”’”

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.