1 T he king of Arad, the Canaanite, who dwelt in the South, heard that Israel was coming on the road to Atharim. Then he fought against Israel and took some of them prisoners.

А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

2 S o Israel made a vow to the Lord, and said, “If You will indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.”

И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 A nd the Lord listened to the voice of Israel and delivered up the Canaanites, and they utterly destroyed them and their cities. So the name of that place was called Hormah. The Bronze Serpent

И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.

4 T hen they journeyed from Mount Hor by the Way of the Red Sea, to go around the land of Edom; and the soul of the people became very discouraged on the way.

А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

5 A nd the people spoke against God and against Moses: “Why have you brought us up out of Egypt to die in the wilderness? For there is no food and no water, and our soul loathes this worthless bread.”

И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6 S o the Lord sent fiery serpents among the people, and they bit the people; and many of the people of Israel died.

За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

7 T herefore the people came to Moses, and said, “We have sinned, for we have spoken against the Lord and against you; pray to the Lord that He take away the serpents from us.” So Moses prayed for the people.

Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

8 T hen the Lord said to Moses, “Make a fiery serpent, and set it on a pole; and it shall be that everyone who is bitten, when he looks at it, shall live.”

И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

9 S o Moses made a bronze serpent, and put it on a pole; and so it was, if a serpent had bitten anyone, when he looked at the bronze serpent, he lived. From Mount Hor to Moab

И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 N ow the children of Israel moved on and camped in Oboth.

Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 A nd they journeyed from Oboth and camped at Ije Abarim, in the wilderness which is east of Moab, toward the sunrise.

И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 F rom there they moved and camped in the Valley of Zered.

От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 F rom there they moved and camped on the other side of the Arnon, which is in the wilderness that extends from the border of the Amorites; for the Arnon is the border of Moab, between Moab and the Amorites.

От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 T herefore it is said in the Book of the Wars of the Lord: “Waheb in Suphah, The brooks of the Arnon,

За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 A nd the slope of the brooks That reaches to the dwelling of Ar, And lies on the border of Moab.”

И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 F rom there they went to Beer, which is the well where the Lord said to Moses, “Gather the people together, and I will give them water.”

А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 T hen Israel sang this song: “Spring up, O well! All of you sing to it—

Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

18 T he well the leaders sank, Dug by the nation’s nobles, By the lawgiver, with their staves.” And from the wilderness they went to Mattanah,

Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

19 f rom Mattanah to Nahaliel, from Nahaliel to Bamoth,

и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 a nd from Bamoth, in the valley that is in the country of Moab, to the top of Pisgah which looks down on the wasteland. King Sihon Defeated

а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон+.

21 T hen Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, saying,

Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 “ Let me pass through your land. We will not turn aside into fields or vineyards; we will not drink water from wells. We will go by the King’s Highway until we have passed through your territory.”

Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 B ut Sihon would not allow Israel to pass through his territory. So Sihon gathered all his people together and went out against Israel in the wilderness, and he came to Jahaz and fought against Israel.

А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

24 T hen Israel defeated him with the edge of the sword, and took possession of his land from the Arnon to the Jabbok, as far as the people of Ammon; for the border of the people of Ammon was fortified.

Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 S o Israel took all these cities, and Israel dwelt in all the cities of the Amorites, in Heshbon and in all its villages.

Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 F or Heshbon was the city of Sihon king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab, and had taken all his land from his hand as far as the Arnon.

Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 T herefore those who speak in proverbs say: “Come to Heshbon, let it be built; Let the city of Sihon be repaired.

За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 “ For fire went out from Heshbon, A flame from the city of Sihon; It consumed Ar of Moab, The lords of the heights of the Arnon.

Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 W oe to you, Moab! You have perished, O people of Chemosh! He has given his sons as fugitives, And his daughters into captivity, To Sihon king of the Amorites.

Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 “ But we have shot at them; Heshbon has perished as far as Dibon. Then we laid waste as far as Nophah, Which reaches to Medeba.”

Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.

31 T hus Israel dwelt in the land of the Amorites.

Така Израил се засели в земята на Аморейците.

32 T hen Moses sent to spy out Jazer; and they took its villages and drove out the Amorites who were there. King Og Defeated

После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 A nd they turned and went up by the way to Bashan. So Og king of Bashan went out against them, he and all his people, to battle at Edrei.

Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 T hen the Lord said to Moses, “Do not fear him, for I have delivered him into your hand, with all his people and his land; and you shall do to him as you did to Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon.”

Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 S o they defeated him, his sons, and all his people, until there was no survivor left him; and they took possession of his land.

И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.