1 W hen Jacob saw that there was grain in Egypt, Jacob said to his sons, “Why do you look at one another?”

А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 A nd he said, “Indeed I have heard that there is grain in Egypt; go down to that place and buy for us there, that we may live and not die.”

Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 S o Joseph’s ten brothers went down to buy grain in Egypt.

Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 B ut Jacob did not send Joseph’s brother Benjamin with his brothers, for he said, “Lest some calamity befall him.”

А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5 A nd the sons of Israel went to buy grain among those who journeyed, for the famine was in the land of Canaan.

И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 N ow Joseph was governor over the land; and it was he who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed down before him with their faces to the earth.

А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7 J oseph saw his brothers and recognized them, but he acted as a stranger to them and spoke roughly to them. Then he said to them, “Where do you come from?” And they said, “From the land of Canaan to buy food.”

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 S o Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him.

(А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

9 T hen Joseph remembered the dreams which he had dreamed about them, and said to them, “You are spies! You have come to see the nakedness of the land!”

Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 A nd they said to him, “No, my lord, but your servants have come to buy food.

А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 W e are all one man’s sons; we are honest men; your servants are not spies.”

Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 B ut he said to them, “No, but you have come to see the nakedness of the land.”

Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 A nd they said, “Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and in fact, the youngest is with our father today, and one is no more.”

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 B ut Joseph said to them, “It is as I spoke to you, saying, ‘You are spies!’

А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 I n this manner you shall be tested: By the life of Pharaoh, you shall not leave this place unless your youngest brother comes here.

Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 S end one of you, and let him bring your brother; and you shall be kept in prison, that your words may be tested to see whether there is any truth in you; or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies!”

Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17 S o he put them all together in prison three days.

И ги постави под стража за три дена.

18 T hen Joseph said to them the third day, “Do this and live, for I fear God:

А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 I f you are honest men, let one of your brothers be confined to your prison house; but you, go and carry grain for the famine of your houses.

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

20 A nd bring your youngest brother to me; so your words will be verified, and you shall not die.” And they did so.

па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 T hen they said to one another, “We are truly guilty concerning our brother, for we saw the anguish of his soul when he pleaded with us, and we would not hear; therefore this distress has come upon us.”

И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 A nd Reuben answered them, saying, “Did I not speak to you, saying, ‘Do not sin against the boy’; and you would not listen? Therefore behold, his blood is now required of us.”

А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 B ut they did not know that Joseph understood them, for he spoke to them through an interpreter.

А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 A nd he turned himself away from them and wept. Then he returned to them again, and talked with them. And he took Simeon from them and bound him before their eyes. The Brothers Return to Canaan

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

25 T hen Joseph gave a command to fill their sacks with grain, to restore every man’s money to his sack, and to give them provisions for the journey. Thus he did for them.

Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 S o they loaded their donkeys with the grain and departed from there.

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

27 B ut as one of them opened his sack to give his donkey feed at the encampment, he saw his money; and there it was, in the mouth of his sack.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 S o he said to his brothers, “My money has been restored, and there it is, in my sack!” Then their hearts failed them and they were afraid, saying to one another, “What is this that God has done to us?”

И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 T hen they went to Jacob their father in the land of Canaan and told him all that had happened to them, saying:

И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

30 “ The man who is lord of the land spoke roughly to us, and took us for spies of the country.

Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 B ut we said to him, ‘We are honest men; we are not spies.

Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 W e are twelve brothers, sons of our father; one is no more, and the youngest is with our father this day in the land of Canaan.’

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 T hen the man, the lord of the country, said to us, ‘By this I will know that you are honest men: Leave one of your brothers here with me, take food for the famine of your households, and be gone.

И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

34 A nd bring your youngest brother to me; so I shall know that you are not spies, but that you are honest men. I will grant your brother to you, and you may trade in the land.’”

па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 T hen it happened as they emptied their sacks, that surprisingly each man’s bundle of money was in his sack; and when they and their father saw the bundles of money, they were afraid.

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 A nd Jacob their father said to them, “You have bereaved me: Joseph is no more, Simeon is no more, and you want to take Benjamin. All these things are against me.”

Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 T hen Reuben spoke to his father, saying, “Kill my two sons if I do not bring him back to you; put him in my hands, and I will bring him back to you.”

А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 B ut he said, “My son shall not go down with you, for his brother is dead, and he is left alone. If any calamity should befall him along the way in which you go, then you would bring down my gray hair with sorrow to the grave.”

А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.