1 T he words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

2 “ Vanity of vanities,” says the Preacher; “Vanity of vanities, all is vanity.”

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3 W hat profit has a man from all his labor In which he toils under the sun?

Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

4 O ne generation passes away, and another generation comes; But the earth abides forever.

Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5 T he sun also rises, and the sun goes down, And hastens to the place where it arose.

Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

6 T he wind goes toward the south, And turns around to the north; The wind whirls about continually, And comes again on its circuit.

Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7 A ll the rivers run into the sea, Yet the sea is not full; To the place from which the rivers come, There they return again.

Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

8 A ll things are full of labor; Man cannot express it. The eye is not satisfied with seeing, Nor the ear filled with hearing.

Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

9 T hat which has been is what will be, That which is done is what will be done, And there is nothing new under the sun.

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 I s there anything of which it may be said, “See, this is new”? It has already been in ancient times before us.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 T here is no remembrance of former things, Nor will there be any remembrance of things that are to come By those who will come after. The Grief of Wisdom

Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

12 I , the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.

Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 A nd I set my heart to seek and search out by wisdom concerning all that is done under heaven; this burdensome task God has given to the sons of man, by which they may be exercised.

И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

14 I have seen all the works that are done under the sun; and indeed, all is vanity and grasping for the wind.

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 W hat is crooked cannot be made straight, And what is lacking cannot be numbered.

Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 I communed with my heart, saying, “Look, I have attained greatness, and have gained more wisdom than all who were before me in Jerusalem. My heart has understood great wisdom and knowledge.”

Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 A nd I set my heart to know wisdom and to know madness and folly. I perceived that this also is grasping for the wind.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 F or in much wisdom is much grief, And he who increases knowledge increases sorrow.

Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.