1 T he proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 T o know wisdom and instruction, To perceive the words of understanding,

Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 T o receive the instruction of wisdom, Justice, judgment, and equity;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 T o give prudence to the simple, To the young man knowledge and discretion—

За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 A wise man will hear and increase learning, And a man of understanding will attain wise counsel,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 T o understand a proverb and an enigma, The words of the wise and their riddles.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 T he fear of the Lord is the beginning of knowledge, But fools despise wisdom and instruction. Shun Evil Counsel

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 M y son, hear the instruction of your father, And do not forsake the law of your mother;

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 F or they will be a graceful ornament on your head, And chains about your neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice you, Do not consent.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, “Come with us, Let us lie in wait to shed blood; Let us lurk secretly for the innocent without cause;

Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them alive like Sheol, And whole, like those who go down to the Pit;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 W e shall find all kinds of precious possessions, We shall fill our houses with spoil;

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 C ast in your lot among us, Let us all have one purse”—

Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son, do not walk in the way with them, Keep your foot from their path;

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet run to evil, And they make haste to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 S urely, in vain the net is spread In the sight of any bird;

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 B ut they lie in wait for their own blood, They lurk secretly for their own lives.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o are the ways of everyone who is greedy for gain; It takes away the life of its owners. The Call of Wisdom

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 W isdom calls aloud outside; She raises her voice in the open squares.

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 S he cries out in the chief concourses, At the openings of the gates in the city She speaks her words:

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 “ How long, you simple ones, will you love simplicity? For scorners delight in their scorning, And fools hate knowledge.

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 T urn at my rebuke; Surely I will pour out my spirit on you; I will make my words known to you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called and you refused, I have stretched out my hand and no one regarded,

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 B ecause you disdained all my counsel, And would have none of my rebuke,

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your terror comes,

То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your terror comes like a storm, And your destruction comes like a whirlwind, When distress and anguish come upon you.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 “ Then they will call on me, but I will not answer; They will seek me diligently, but they will not find me.

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause they hated knowledge And did not choose the fear of the Lord,

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 T hey would have none of my counsel And despised my every rebuke.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 T herefore they shall eat the fruit of their own way, And be filled to the full with their own fancies.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the turning away of the simple will slay them, And the complacency of fools will destroy them;

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 B ut whoever listens to me will dwell safely, And will be secure, without fear of evil.”

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.