1 K o nga whakatauki a Horomona tama a Rawiri, kingi o Iharaira;

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 E mohiotia ai te whakaaro nui, te ako; e kitea ai nga kupu o te matauranga;

Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 E riro mai ai te ako a te ngakau mahara, te tika, te whakawa, te mea ano e rite ana;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 H ei hoatu i te ngakau tupato ki nga kuware, i te matauranga, i te ngarahu pai ki te taitamariki;

За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 K ia whakarongo ai te tangata whakaaro nui, kia nui ake ai tona mohio; kia whiwhi ai te tangata tupato ki nga whakaaro mohio:

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 E mohio ai ia ki te whakatauki, ki te kupu whakarite, ki nga kupu a nga whakaaro nui, ki a ratou korero whakapeka.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 K o te wehi ki a Ihowa te timatanga o te matauranga; e whakahawea ana te whakaarokore ki te whakaaro nui, ki te ako.

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 W hakarongo, e taku tama, ki te ako a tou papa, kaua hoki e whakarerea te ture a tou whaea;

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 K a waiho hoki ena hei pare ataahua mo tou matenga, hei mekameka whakapaipai mo tou kaki.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 E taku tama, ki te whakawaia koe e te hunga hara, kaua e whakaae.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 K i te mea ratou, Tatou ka haere, ka whakapapa atu, ka whakaheke toto; kia whanga puku tatou, he mea takekore, mo te tangata harakore:

Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 H oromia oratia ratou e tatou, peratia me ta te rua tupapaku; ka riro tinana ratou, ka pera me te hunga e heke atu ana ki te poka:

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 K a kitea e tatou nga taonga utu nui katoa, ka whakakiia o tatou whare ki ta tatou e pahua ai:

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 M aka mai tou wahi ki roto ki to matou; kia kotahi te putea ma tatou katoa.

Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 E taku tama, kaua e haere tahi i te ara me ratou; kaiponuhia tou waewae i to ratou huarahi;

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 E rere ana hoki o ratou waewae ki te kino, e hohoro ana ratou ki te whakaheke toto.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 H e maumau hoki te hora o te kupenga ki te tirohanga a tetahi manu.

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 K o ratou, he whakaheke i o ratou toto ano i whakapapa ai ratou; he whakamate i a ratou ano i piri ai ratou.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 K a pena nga huarahi o te hunga apo taonga; ko te ora ano o ona rangatira e tangohia.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 E hamama ana te whakaaro nui i te huarahi; e puaki ana tona reo i nga waharoa;

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 E karanga ana ia i te tino wahi whakaminenga; i te wahi tuwhera o nga kuwaha, i roto i te pa, e puaki ana ana kupu;

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 E te hunga kuware, kia pehea ake te roa o to koutou aroha ki te kuwaretanga? O te hiahia ranei o te hunga whakahi ki to ratou whakahi? O te whakakino ranei a te hunga wairangi ki te matauranga?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 T ahuri mai ki taku ako: na ka ringihia e ahau toku wairua ki a koutou, ka whakaaturia aku kupu ki a koutou.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 I karanga atu hoki ahau, heoi kihai koutou i pai mai; i totoro atu toku ringa, a kihai tetahi i whai whakaaro mai;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 H eoi whakakahoretia iho e koutou toku whakaaro katoa, kihai hoki i aro ki taku ako:

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 M o reira ka kata ahau i te ra o to koutou aitua; ka tawai ina pa te pawera ki a koutou.

То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 I na tae mai to koutou pawera ano he tupuhi, a ka pa mai to koutou aitua ano he paroro; ina tae mai te pouri me te ngakau mamae ki a koutou.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 K o reira ratou karanga ai ki ahau, a e kore ahau e whakahoki kupu atu; ka rapu nui ratou i ahau, otiia e kore ahau e kitea e ratou:

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 M o ratou i kino ki te matauranga; kihai hoki i whiriwhiria e ratou te wehi ki a Ihowa;

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 K ihai i aro mai ki oku whakaaro; whakahawea ana ratou ki taku kupu riri katoa.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 N a reira ka kai ratou i nga hua o to ratou nei ara, ka whakakiia ano hoki ki nga mea i titoa e ratou.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 K o te tahuritanga atu hoki o nga kuware hei patu i a ratou; ko te ngakau warea ano hoki o nga wairangi hei huna i a ratou.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 K o te tangata ia e rongo ana ki ahau, ka au tona noho, ka tea hoki i te wehi ki te kino.

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.