1 K ei roto te ngakau o te kingi i te ringa o Ihowa ano he awa rerenga wai; e whakaangahia ana e ia ki nga wahi katoa e pai ai ia.

Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.

2 K o nga ara katoa o te tangata, tika kau ki ona kanohi ake: ko Ihowa ia hei pauna i nga ngakau.

Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

3 K o te mahi i te tika, i te whakawa, ki ta Ihowa, pai atu i te patunga tapu.

Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

4 H e kanohi whakakake, he ngakau whakapehapeha, a ko te rama hoki o te hunga kino, he hara kau.

Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

5 K o nga whakaaro o te tangata uaua e ahu anake ana ki te hua o te taonga: ko te hunga takare katoa ia e whawhai kau ana ki te muhore.

Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

6 E rite ana ta te arero teka ami i te taonga ki te mamaoa e aia noatia ana; ko te hunga e rapu ana i era e rapu ana i te mate.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.

7 M a te pahua a te hunga kino e tahi atu ratou; mo ratou kahore e pai ki te whakawa.

Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.

8 H e ara tino kopikopiko to te tangata e waha ana i te hara: tena ko te tangata ma, he tika tana mahi.

Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

9 H e pai ke te noho i te kokonga o te tuanui, i te noho tahi me te wahine ngangare i roto i te whare mahorahora.

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 K o ta te wairua o te tangata kino he hiahia ki te kino; e kore ona kanohi e manako ki tona hoa.

Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 K i te whiua te tangata whakahi, ka whai whakaaro te kuware: a, ki te whakaakona te tangata whakaaro nui, ka whiwhi ia ki te matauranga.

Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,

12 K a ata whakaaroa e te tangata tika te whare o te tangata kino; te peheatanga e whakataka ai te hunga kino ki te mate mo ratou.

Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 K o te tangata e puru ana i ona taringa ki te karanga a te rawakore, tera hoki ia e karanga, heoi e kore e whakarangona.

Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 M a te mea homai puku ka marie ai te riri, ma te moni whakapati hoki i roto i te uma ka marie ai te aritarita kaha.

Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

15 H e mahi koa na te tangata tika te whakawa; mo nga kaimahi ia i te kino, ko te whakangaromanga.

Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 K o te tangata e kotiti ke ana i te huarahi o te mahara, ka noho ia i te whakaminenga o nga tupapaku.

Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.

17 K o te tangata matenui ki nga ahuareka, ka rawakore: a, ko te tangata e matenui ana ki te waina, ki te hinu, e kore e whai taonga.

Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.

18 H ei utu te tangata kino mo te tangata tika; a ka haere mai te tangata kopeka hei whakakapi mo te tangata tu tika.

Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 H e pai ke te noho i te koraha, i te noho tahi me te wahine tohetohe, wahine pukukino.

По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 K ei te nohoanga o te tangata whakaaro nui te taonga momohanga me te hinu; heoi maumauria ake e te wairangi.

Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 K o te tangata e whai ana i te tika, i te atawhai, ka whiwhi ki te ora, ki te tika, ki te honore.

Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,

22 K a pikitia e te tangata whakaaro nui te pa o nga marohirohi, ka taka hoki i a ia te kaha i whakawhirinaki ai ratou.

Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 K o te tangata e tiaki ana i tona mangai, i tona arero, e tiaki ana i tona wairua kei raru.

Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 K o te tangata whakakake, whakapehapeha, ko te tangata whakahi tona ingoa, e mahi ana ia i runga i te whakahirahira o tona whakamanamana.

Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 K a mate te tangata mangere i tona hiahia ano; e kore hoki ona ringa e pai ki te mahi.

Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят

26 T era te hanga he kaiapo tonu a pau noa te ra: ko ta te tangata tika ia he homai, kahore hoki ana kaiponu.

Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 H e mea whakarihariha te whakahere a te tangata kino; tera noa ake ina he te whakaaro i kawea mai ai e ia.

Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 K a mate te kaiwhakaatu teka; na, ko te tangata whakarongo, ka korero, kahore he kaiwhakahe.

Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.

29 K a whakamaro te tangata kino i tona mata: tena ko te tangata tika, ka whakapai i ona ara.

Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 I to Ihowa aroaro kahore he whakaaro nui, kahore he matauranga, kahore he kupu mohio, e tu.

Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 K ua rite noa ake he hoiho mo te ra o te whawhai; kei a Ihowa ia te whakaoranga.

Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.